Годината беше 1997. Ще припомня, че през 1995 година петгодишният интернет напуска научните, медицинските и бизнессредите и започва да се превръща в световна информационна мрежа. В българския интернет имаше регистрирани домейни и тук-таме сайтове, но техният предмет беше свързан със собствената им дейност, а нашиятг интерес беше БЪЛГАРИЯ.

През същото време славните ни съседи - Турция, Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния вече имаха сайтове, в които разказваха на Света туй-онуй за себе си. В сайт на Атинската политехника в десетина точки се излагаше гръцката позиция по името Македония. Турска търговска фирма продаваше лули от морска пяна и други любопитности, като разказваше по нещичко и за Турция. В Черна гора един сайт на кафене разискваше въпросите на републиката... 

Ние решихме, че не бива да изоставаме. Хванахме бика за рогата и създадохме енциклопедичен национален сайт. Работехме с нетскейп-композер. Нямаше ги още Уикипедията, Гугъл и прочие... Няма да се хвалим, но направихме световен пробив! Получавахме и-мейли, приветстващи съдържанието ни,  от всички краища на земното кълбо. Най-голямата тогава търсачка Яху веднага ни включи на челно място по всички "български теми"...

Затова сайтът ни е "Приказката България". Интернет беше много млад. Включвахме се в Мрежата по телефона (Dial-up access) и само възрастен, преживял онези славни времена, или младеж с богато въображение може да види пред умствения си взор как упорито часове наред набираме номера на провайдера, как при установяването на връзката модемът (устройство с размерите на четири цигарени кутии) започва да писука, а връзка няма, защото телефоните са скапани, разпада се връзката и наново започваме да набираме номера...  Осъмвахме, докато сменим с FTP датата на индекса (входящата страница).

Бяхме в първия милион домейни, регистрирани в Света. Нашите компютри бяха в първите десет милиона компютри, включени в Мрежата. Сред домейните-медии, не съм пресмятал, но няма да се изненадам, ако се установи, че сме сред първите стотина. Защото съобщавахме новини от България, правехме преглед на печата, излъчвахме коментари. От нас научаваха едно или друго CNN, Euronews, BBC и то тръгваше по света. Свой сайт нямаха БТА, Министерският съвет, Народното събрание, Президентът.

Бяхме първият прозорец в интернет за България... Затова сайтът ни е "Приказката България".

С участието на десетина големи българи - Илчо Димитров, Вера Мутафчиева, Тодор Ив. Живков, Аксиния Джурова, Петър Берон, Георги Асьов започнахме дискусията в интернет за "българския код". Изложихме го с по няколко изречения за народа, историята, природата, фолклора (традиционната народна култура), кухнята.

Ние не желаехме да гримираме и разкрасяваме родината си, напротив - искахме тя да запази магията на създаденото от Твореца и от ръцете, разума и сърцето на човека. Нашият стремеж беше да покажем колкото е възможно повече от особения аромат, привкус, дух и магия на ПРИКАЗКАТА БЪЛГАРИЯ.

Истина е. Формулировките ни през 1997 година често звучаха предизвикателно, сега са баналност.

Най-доброто пожелание, според мен, към едно творческо дело е "да бъде в началото предизвикателно, дори скандално, а сетне да стане банално".

Днес порталът Омда е значително по-широк в тематично отношение.

Неговите рубрики дават представа за нашия проект.

Отворени сме за сътрудничество.

На всеки посетител с въображение - добре дошъл, приятелю!

Пиши ни.

Стани съавтор в ПРИКАЗКАТА БЪЛГАРИЯ.

Можете да коментирате сайта и отделните му страници в профила на Омда във  Фейсбук