ЗАКРИТО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ – Общото събрание на ППО, на което се обсъждаха политически, кадрови, производствени въпроси. Дневният ред на тези събрания обикновено беше спускан от по-висшия партиен орган. Често на тях се четяха “поверителни” материали, чрез които партийните членове бяха информирани за неща, които нямаха публичност.

До шейсетте години на миналия век постоянна тема на закритите партийни събрания е борбата с Врага. Георги Марков пише за врагоманията - "Действията срещу врага бяха действия за утвърждаване на себе си. Печелеше се по две линии: по линията на партийното признание и по линията на собственото самочувствие и удовлетворение"[1]

Приемането или изключването на член на партията ставаше само на закрито партийно събрание.

През осемдесетте години започна да се препоръчва на закритите събрания да се канят безпартийни, на които предстои да бъдат приети за членове. Те нямаха право на глас и присъствието им се одобряваше от събранието.