Силвия Томова

Твърде дълго се колебах,дали да напиша това ,но с риск да дотегча и ядосам някои,сърце не трае!

Не само на мен ми правят впечатление определени тенденции на заболеваемост в обществото,но явно не всеки има желанието да ги сподели. Всички колеги работим с пациенти и аз имам наблюдение върху много малък регион в страната.Въпреки това съм ужасена и покрусена от състоянието (физическо и психическо) на хора след 40 год.възраст,които би следвало да са на пикът на работоспособността и жизненността.Но напротив, работата ме среща с хора,инвалиди,с тежки придобити заболявания, приковани с години към леглото,с празен поглед,съществуващи само физически и отдавна душевно погребани.Отглеждани в 21 век във фургони при мизерни условия! Близки,които изнемогват физически, психически, материално, за да ги обгрижват.

Като тенденцията ,която наблюдавам и която се разраства е ,че моето поколение е болно и обезверено.Какво следва от тук насетне?Не ми се мисли?Още повече финансов ресурс за лечение и срив на осигурителна система.
Та, на фона на тези човешки съдби,където аз помагам с каквото мога: безплатна консултация и предписана терапия,подкрепа на близките и при възможност ,предоставяне на медикаменти,съм безсилна да сторя нещо друго за тях!

А те без съмнение се нуждаят от много повече!

Затова да помагаме,кой с каквото може,институциите е добре да се постегнат и работят по-ефективно!Защото човешкият фактор е важен!

И за да не съм многословна,друг пост ще е по проблеми на друга възрастова група.