ЖИТЕЛСТВО – Съгласно една “временна наредба” гражданинът можеше да живее и работи постоянно само в населеното място, където беше “жител”, а жителството се придобиваше по рождение (според жителството на родителите) и се променяше при строги правила. Жител на по-голямо населено място можеше да стане жител на по-малко без проблеми. Обратното преминаване (от жителство в по-малко селище към жителство в  по-голямо) беше възможно в няколко  случаи:

Сключване на брак. Вероятно хиляди сватби са вдигнати през тези години, за да се придобие жителство. Но бракът между софиянец и провинциалистка или обратното трябваше да продължи минимум пет години. Ако съпрузите се разведяха преди това – провинциалистът се завръщаше там, откъдето е.

Издигане в партийната и държавна йерархия. Имаше израз “преминаване на отговорна работа”.

Упражняване на професия, за която имаше недостиг на работна ръка. Ватмани, строителни работници, металурзи...Наетият сключваше трудов договор, с който се задължаваше да работи без прекъсване  -  10, 15 или 20 години. Ако напуснеше работа преди срока, губеше правата си на “жител”.

Спечелване на конкурс за научен работник в БАН или университет. Но съгласно тази наредба на конкурс за говорител в радиото или телевизията можеше да се яви само софийски жител...

Жителството беше админстративна мярка, която ограничаваше свободите на гражданите. Това беше феодална, крепостническа мярка, която естествено пораждаше корупция. Жителство можеше да се купи “на черно”.

“Временната наредба” беше отменена през август 1990 година с указ на президента Желев.