Zahari Zahariev

Живея в общество с висока степен на чувствителност. Латенциите между избора на Генерален секретар на ООН и вечерните шоу програми - Биг Брадър и Фермата корпулентно газират алвеолите ни до степен на непоносимост като мъжки целувки на Орлов мост. 

Общество, което всяка сутрин си оправя перисталтиката с включване на телевизора, препъва се в паветата на път за работа, мрази шефа си, но спестява за море до Гърция, за да чака часове в колоната преди Кулата.

Това общество вечер се прибира изкорубено, валирано, окъсало обуща, за да се настани на масата в трепет за въпросите на деня - как успяхме да скараме Великите сили с две дами, защо Жана плаче сама в ъгъла, борейки се с абстиненцията, без никой да я утеши и дали на Капчикова ще й поникнат гъби. 

И като го напуши тоя народ на псувни, закани, лошогледство. Чак плесента по корнизите започва да се рони. А от секцията затихнал седи никога непрочетен Гогол и наблюдава кладата на европейските звезди в червения дом на хозяина си. И чака.

Чака Великата енергийна революция, която да строши оковите на топломерите и да превърне тази окована чувствителност в бунт на пролите. Да излязат Морозовците навън в мраза, където студа чупи оковите на свободата и води робите към нов гнет. Златният телец отваря шампанско, пуска фойерверки. Казанът е пълен.