- По БНТ коментирахте един от митовете за Желю Желев - че бил скромен. Кои са трите най-важни мита за него, които трябва да бъда "развенчани"?
Първо, разговорите за Желев спират да бъдат свързани с неговата скорошна смърт. Те излизат от стила на некролога и попадат в сферата на историографията.
Той беше председател на Балканския политически клуб, президент на България, съучредител и съпредседател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и съучредител и пръв председател на СДС, автор на политическата проповед "Фашизмът", автор на филипика срещу Ленин като философ...
Желев водеше живот, в който героите му бяха Джордано Бруно и Милован Джилас.
Такъв човек не може да се нарече скромен. Той беше избрал да бъде, а не да има. Той беше контактен, достъпен, сдържан, добър, разбран, по-скоро беден... Желев не беше високомерен, надут, надменен, самохвалко, клюкар, тарикат...
Но той, както всички значими личности от историята, не беше скромен!
Той искаше и работеше да рухне тоталитарната система, България да бъде неделима от Европа, Балканите да станат уютното кътче на континента.
По принцип скромността е ценност в домодерното общество, за монасите и при тоталитаризма. Скромността е отрицание на амбицията, успеха, печалбата... Модерното, пазарното общество, капитализмът, отхвърлят скромността като ценност. Всяка реклама я хвърля на боклука. Актуалните качества на личността са участието, трудолюбието, целенасочеността, амбицията, кариеризма, индивидуализма, екипността, интегритета, конкуренцията, солидарността, състраданието, благотворителността, стремежът към успех и победа.
Принципът да бъдеш и скромността са несъвместими.
Мит за Желев е разпространяваното от хейтъри в Мрежата и медиите твърдение, че не е бил патриот. Напротив. Личният му критерий за политическа дейност беше доброто на България и нацията. Подобен мит е, че бил предал управлението на СДС...
- В книгата си "Въпреки всичко. Моята политическа биография" Желю Желев пише, че още когато е на 24 години имал в главата си "разработена и ясна програма за критическо преодоляване на марксистко-ленинската философия". Може ли да се каже, че той е един самосъздал се човек?
Независимо от средата, в която се е родил и израсъл, а това е недостатъчно грамотна, бедна, провинциална, селска общност, той се устремява към успеха чрез самовъзпитание, образование и самообразование. Той четеше и пишеше до последния си ден, ползваше английски, френски, немски, руски. Свободно пишеше на френски и руски. Желев - такъв, какъвто го познаваме - е резултат на самоизграждането си... Съмнявам се, че на 24 години е имал в главата си "разработена и ясна програма за критическо преодоляване на марксистко ленинската философия". Но че е имал желанието да направи такова "преодоляване", според мен, е безспорно.
- Какво ви сближи с него, за да станете такива добри приятели още преди 1989 г.?
Запознахме се през 1962-63 година, неусетно се сближихме. Имахме общи теми и ценности. Бяхме в постоянен диалог. Така се сработихме, че през 1989 година, когато беше създадено СДС, той беше председател, а аз - негов заместник, можехме с дни да не се виждаме и да не се консултираме един с друг, а да действаме и говорим съгласувано. Това беше въвело в заблуждение маса хора, че ние двамата едва ли не по цели нощи обсъждаме какво ще правим на другия ден. Допълвахме се и като характери, което ни правеше доста ефективни.
По-късно разбрах, че нашите противници, а и редови ревнивци, вън и вътре в СДС, са си били поставили за цел да разбият "нашия тандем". Трябва да им се признае, че не икономисваха средства и сили. Зная достатъчно от бивши висши ченгета и партийни функционери. През последните години с Желев често обсъждахме този кръг от въпроси.
- Вярно ли е, че той е бил най-подготвеният от всички дисиденти, имал е ясна цел и е знаел как да я постигне, както пък вие пишете в книгата си "Голямата промяна"?
Категорично - да!
- Какво ви раздели след 1989 г.? Той стана президент, а вие се оттеглихте от политиката. Не ви ли покани на работа в президентството, защо не ви предложи дипломатически пост?
По-горе се съдържа част от отговора на този въпрос. От него, докато беше президент, не съм искал нищо за себе си. Спорих с него за ТКЗС-етата и връщането на земята в "реални граници". Дори публично му се противопоставих. И други такива работи.
- Споделяше ли разочаровнията си от властта, след като напусна президентството?
Защо "разочарования"? Многократно сме обсъждали какво е станало, могло ли е другояче да стане. Защо се е доверил на този или онзи. Струвало ли си е да се пазари с този или онзи и такива работи.
- От гледна точка на вашия социологически и политически опит - как оценявате сегашната широка коалиция, която управлява държавата? Ще се справи ли, или да очакваме нови избори?
Широката коалиция има потенциал да изкара пълен мандат. Пред нея са две сериозни препятствия, които могат да я сринат - местните и президентските избори. Смущава ме колебливото лидерство на Борисов. Окуражава желанието му за диалог. Надявам се на експертизата и управленската ловкост на Дончев, Бъчварова и Кунева. Имам високи очаквания от Москов, Иванов и Калфин. Резервиран съм към министъра на отбраната. Сигурен съм в професионализма на Вучков и Горанов. Недоверчив съм към Лукарски. Мисля, че Танев вече влиза в час. Убеден съм в качествата и мотивацията на Красен Кралев. Вежди Рашидов е такъв тип личност, който при доброжелателно отношение на хората от "сферата" на културата ще постигне максимални резултати. Ангелкова ме смути с палтото си от кожи на животни... Министрите, които могат да сринат или възвисят кабинета "Борисов-2", са каре дами - Лиляна Павлова, Теменужка Петкова, Десислава Танева, Ивелина Василева.
Павлова заради санирането, което е нож с две остриета. Ще спечелят стотици хиляди, но не по-малко ще бъдат недоволни, а се откриват пространства за корупция и клеветнически кампании.
Танева заради горите и дребните селски стопанства. Дребният селскостопански производител, който си обработва двора, градината и лозето, грижи се за курника и кочината, не е безработен и не чака социални помощи. В България той е възлова фигура. Безразборната сеч не спира, залесяването е почти нулево. Но това е тема, която опира до бедствията.
За енергетикага и водите няма да се спирам. Проблемите са твърде обширни...
Не схващам защо не се вземат крути мерки срещу безразборната сеч и "дребната" престъпност. Смущава законотворческата немощ или зависимост от лобита. Не се разбира, че държавата се крепи върху живота, собствеността, честта и достойнството на човека. Нормативно не са решени маса проблеми, което позволява бягствата на престъпници. Занижени са санкциите... Как е възможно да бъдат на свобода лица с десетки присъди? Според мен, петата присъда трябва да бъде еднозначна - доживотна, незавимо от типа престъпления. За педофилия и повторно участие в изнасилване - кастрация.
Необходимо е да се преразгледа и модернизира цялата репресивна система. Затворите са в окаяно състояние, диференциацията при тях е любителска. Няма ново строителство. Още се чудят дали да използват гривни. Полицейски участъци, места за задържане и следствие са мизерни. Лабораториите и институтите към полицията са нещо "между другото".
Използването на дронове в охрана на границата, пътния трафик и обществения ред е научна фантастика. (Да спра дотук.)
Състоянието на страната е такова, че и дребните камъчета могат да обърнат колата.
- Може ли в скоро време в България да се появи нова лява партия, както СИРИЗА в Гърция и "Подемос" в Испания?
В скоро време - не.
Twitter
Facebook
