Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. Работил е активно в Комсомола, а след това е бил и член на БКП. От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ.

В дисертацията си атакува устоите на марксическата философия, по специално "определението на Ленин за материята". Изключен от БКП, уволнен и изселен от София, без право да работи по специалността си.

По време на изселването си живее в Грозден, в дома на своя тъст Иван Маринов. Там написва своята книга "Фашизмът".

През 1972 г. му разрешават да се завърне в София. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура.

В периода 1977 - 1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на 10 езика.

През 1988 г. създава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с други подобни организации ускорява свалянето на Тодор Живков от власт на 10.11.1989 г.

До тази дата Желю Желев е един от най-известните и изявени дисиденти в България и е бил обект на преследвания. През декември 1989 г. Желев е вече председател на новосъздадения Съюз на демократичните сили и като такъв влиза като депутат в 7-то велико народно събрание /ВНС/ през юни 1990 г. Председателства делегацията на СДС на Кръглата маса.

На 1 август 1990 г. е избран за председател-президент на Република България от ВНС.

През януари 1992 г. Желю Желев става и първият президент на България, избран демократично и след свободни избори.

С дейността си като държавен глава Желев има безспорни заслуги за раздялата с тоталитаризма и налагането на демокрацията и пазарната икономика. Желев успя да запази гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия.

От лятото на 1992 г. разногласията му със създадената от него политическа сила и издигнала го за президент - СДС - се увеличават и задълбочават. В резултат на това през есента на 1996 г. Желю Желев губи предварителните избори за президент сред демократическите сили в страната.

На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. Той е индивидуален член на Либералния интернационал.

През март 1998 г. Желю Желев обяви предстоящето създаване на нова Общност от либерални партии, в която следва да участвуват ДПС на Ахмед Доган, партия "Нов избор", Либерална алтернатива и Свободната радикал-либерална партия.

На учредителната конференция на Либерално-демократичния съюз на 10 юни 1998 г. е избран за почетен председател  на съюза.

Ръководи Балканския политически клуб, в който членуват държавници от балканските страни.

Ползваше руски и френски. Семеен, с деца и внуци.

Починал на 30 януари 2015 г.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само  адресите и телефоните.)

СТРОГО СЕКРЕТНО!

СПРАВКА

за Желю Митев Желев

Желю Митев Желев е роден на 03.03.1935 година в село Веселиново, Шуменско, българин, български гражданин, женен с две деца, неосъждан, ст.н.с. II степен в Научно-изследователския институт по култура, изключен от БКП.

Произхожда от бедно селско семейство.

Съпругата му Мария Маринова Желева е родена на 03.04.1942 година в село Грозден, Бургаска област, със висше образование, безпартийна, асистент-режисьор в Студия за научно-популярни и документални филми "Време".

Желю Желев е завършил средно образование в Шумен, а висше специалност "Философия" в СУ "Климент Охридски" през 1958 година. Започнал е работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година бил приет за член на БКП. През 1961 година издържал конкурс и бил зачислен за редовен аспирант към катедра "Диалектически и исторически материализъм" на СУ "Климент Охридски".

В подготвяния дисертационен труд и в някои предадени за печат научни статии Желев ревизирал и грубо фалшифицирал марксистко-ленинската теория, а на събрания и дискусии апелирал за "пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения". За тази дейност през 1965 година Желев бил изключен от БКП, уволнен от Университета, а дисертацията "Определението на материята и съвременното естествознание" не била допусната до защита. Отнето му било временното софийско жителство и той се установил в село Грозден. Завърнал се в София през 1972 година и започнал работа като специалист-социолог в Центъра за художествена самодейност. През 1974 година успешно защитил кандидатска дисертация на тема "Възможност, действителност, необходимост" и от 1975 година бил назначен за научен сътрудник, а през 1979 година за старши научен сътрудник в Научно-изследователски институт по култура, където продължава да работи. През месец октомври 1987 година във Философския институт на БАН защитил докторска дисертация на тема "Релационна теория на личността".

След взетите административни и партийни мерки Желев временно прекратил вражеската си дейност, но останал привърженик на буржоазните теории и течения в науката и културата. През 1980 година отново започнал да ги пропагандира и разпространява.. По време на симпозиум, посветен на Ленин във Велико Търново той направил политически невярна оценка за развитието на хуманизма в СССР, което предизвикало остра реакция на съветските участници. В началото на 1982 година издателство "Народна младеж" пуснало за продажба книгата му "Фашизмът". Поради липса на класово-партиен подход при разглеждането на въпросите, както и за съдържащи се в книгата аналогии между фашисткия тоталитарен режим и съвременните социалистически държави, същата била спряна от разпространение от ЦК на БКП. Отправената критика към книгата чрез статията "За научен марксистко-ленински класов анализ на фашизма", публикувана в кн. 12/1982 година на списание "Философска мисъл" Желев не приел и изпратил "открито" писмо до членовете на редколегията, в което се обявявал против статията и ги предупреждавал, че ще заведе дело срещу тях.

В разговори с близки и познати Желев развивал чужди на марксизма-ленинизма идеи и позиции за научното, културното и обществено-икономическо развитие на страната. Злословил, че имало два вида социализъм - научен и реален, при което научния не бил реален, а реалния не бил научен. Социализмът в нашата страна имал два етапа - първия - грешки на растежа и втория - растеж на грешките, в който понастоящем се намираме. Сравнявайки живота на народа преди и след 09.09.1944 година, Желев "виждал", че сега всичко било "антиинтелектуално", "подтискащо", хората не можели свободно да контактуват. Според него след частния капитализъм не идвал социализма, а държавния капитализъм, тоталитарното  устройство, както показвало и световното развитие. Смятал, че нито една от компартиите в Източна Европа не била марксистка, и даже самите те се страхували от марксизма. Споделял мнението, че всичко, което ставало в СССР - в икономика, култура, политика, било "репетирано и у нас под диктовка на Москва".

В условията на извършващото се у нас преустройство Желев забележимо активизирал дейността си. В навечерието на 150-годишнината от рождението на В. Левски написал и нелегално разпространил статия озаглавена "Левски като историческа личност". В нея зад паравана на идеите на Левски той прокарвал идейно-неиздържаните си постановки за "държавата и свободата на личността", "за историческата вина на българския народ". Критикувал "кампанията за чествуване на юбилея на Левски, защото се заобикалял съществения според него въпрос: Какво от идеалите на Левски е осъществено в България - дали чиста и свята република, дали равенство и братство между хората, дали равноправието на националностите или вишегласието при решаване на обществените начала?".

В три лекции, изнесени в Дома на киното пред млади филмови дейци през април-май 1987 година развил релативистките си теории за личността и осъдил програмата за естетическо възпитание на Комитета за култура. Заявил, че тя изграждала посредствени индивиди и затова "било безумие" в съвременните условия да се говори за всестранно и многостранно развита личност.

На открито партийно събрание в НИПП "Г. Димитров" при ЦС на БПС, през месец декември 1987 година в лекцията си "Човекът и неговите личности" Желев направил съпоставка между Ленин и Хитлер, като заявил, че и "двамата имали благородни цели и намерения, а разликата била само в приложените средства за постигането им. На зададен му въпрос как се проявява т.н. гражданска личност, той отговорил, че "днес било рисковано и дори немислимо да се проявява гражданственост, защото когато дадена личност се опитвала да помогне и защити друга, тя самата ставала обект на гонения и преследване".

На 19 февруари 1988 година в Дома на киното била организирана среща-разговор под формата "Чествуване за Васил Левски", на която Желев заедно с Н. Генчев и В. Дърева използували предоставената им трибуна за да дадат гласност на непубликуваните им отговори по повод статията на Н. Хайтов във в. "Литературен фронт" и да се самоизтъкват като онеправдани, подтиснати и репресирани "борци - бранещи идеалите на Левски". Пред препълнената зала от различни среди на художествено-творческата интелигенция Желев окачествил като "недопустими" в условията на преустройството отказа да се отпечати есето му за Левски. Развил тезата за доброволната ислямизация на българите по време на робството, предоставила им големи права в йерархията на турската държава. Направил обзор на "тоталитарните режими" при Мусолини, Хитлер, Сталин и Мао, внушавайки на аудиторията асоциации за действителността у нас. Изтъкнал, че при "идеализирането" на селската община напоследък бил забравян факта, че тя била "форма на договаряне с поробителя".

На среща-дискусия организирана от ППО при СТФ "Екран" по случай 110-годишнината от Освобождението на 1 март 1988 година Желев засегнал въпроса за "неправилната" информация относно броя на загиналите през 1877/78 година руски войници. Според него посочваната в учебници и справочници цифра от 200 000 била недействителна, защото цялата руска армия наброявала 186 000, а истинския брой на убитите руски бил 36 000. Изтъкнал също, че бунта на русофилите в България бил предизвикан и заплатен от Русия, за да оправдае военностратегическите им планове.

По различни поводи и пред различни среди Желев нееднократно изразявал негативното си отношение към социалистическата действителност у нас. Смятал, че в България "перестройката е препечатка" и има "гласност и властност". Заявявал, че правото на глас се вземало чрез борба и той "на своя глава винаги можел да излезе с декларация, "писмо". Особено остро изразил неодобрението си към предприетите мерки срещу четиримата преподаватели от СУ "Климент Охридски". Считал, че партията грубо администрирала и сега у нас имало култ на личността. Представяйки случая като "студентски събития" Желев подстрекавал чрез свои връзки към реакция младите хора, на които сега им било времето да се борят. Самият той очаквал създаването на "ново демократично правителство".

Желев развил активна дейност при подготовката и организирането на т.н. "Обществен комитет за екологична защита на Русе" /ОКЕЗР/. Участвувал е на събранията във Философския и Социологическия институти на БАН и СТФ "Екран", където се "зародила" идеята за ОКЕЗР, разяснявал целите и задачите му, агитирал за привличане на колективни и индивидуални членове. Според него целта на този екологичен комитет била "да научи хората на демокрация, да излизат на открити събрания и митинги, да се активизира политическото им мислене". След "учредяването" му Ж. Желев заявил, че е удовлетворен, защото "от 40 години насам за първи път се създава масова партия, която можела да прерастне в "партия на зелените". Смятал, че острата реакция на правителството показвала "колко дълбоко били бръкнали в интересите му и затова изплашените властници побързали да запушат устата на интелигенцията с временни социални придобивки. Призовавал нашироко да се разгласява за репресивните мерки срещу ръководителите на ОКЕЗР за да разберел народа, че е "управляван от шепа кариеристи".

Във връзка със забавяне процедурата във Висшата атестационна комисия по утвърждаването на докторската му степен Ж. Гелев отново е изпратил до председателя на Президиума на ВАК открито писмо. В него заплашвал, че ако не бъдат възстановени "законните му права", щял да се обърне за съдействие към Комисията за правата на човека към ООН и други международни организации. Отправял клевети по адрес на социалистическата действителност, твърдейки, че липсва законност и на тази основа е била "изградена цялата корупция, узаконени са кражби, престъпления, скритите привилегии, политическата дискриминация, фактическото политическо неравенство на гражданите..., че няма гаранции за спазването на законите и институции, които да ги гарантират, няма печат, който да осигурява необходимата публичност и контрол от страна на общественото мнение".

Желев е отдавна в полезрението на българската вражеска емиграция. В няколко предавания на радиостанция "Свободна Европа" е коментиран като автор на "Фашизмът". В сп. "Бъдеще", бр. 4/1988 година, издание на Българското освободително движение на Цанко Барев, са отпечатани горепосочената статия за Левски и открито писмо до в "Литературен фронт", наред със статията "Няколко думи за автора" и "Апел към българските интелектуалци". Желев е охарактеризиран като "смел самиздатски автор", "застанал решително днес в първите редици на освободителната борба", когото не "задоволява вече живковата гласност". С нейно съдействие до Желев била изпратена покана за участие в международен симпозиум в Париж, където трябвало да изложи възгледите си за сегашното положение в България. По пребивавал у нас невъзвращенец изпратил предговор към книгата си "Фашизмът" с оглед издаването й на Запад.

Желев бил един от основните организатори на т.н. "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България" /3.11.1988 година/ избран за член на оперативното му бюро. Развил активна дейност при изработване и разпространение на всички техни документи и материали и привличането на нови членове. По време на провеждането на Екофорума Желев особено активизирал дейността си. Установил и поддържал тесни контакти с ръководителите на всички неформални структури, които съгласували с него намеренията и действията си и присъствувал на повечето от мероприятията им. В изказването си на събранието на "Клуба" на 2.11.1989 година в кино "П. Берон" Желев открито лансирал идеята си за обединяване на неформалните структури в общ фронт.

Желев одобрявал даването на интервюта от членове на клуба по радиостанциите "Дойче Веле", Свободна Европа", Би Би Си и "Гласът на Америка", сам се ангажирал със серия такива: В тях той открито заявявал, че "системата трябва да се промени", в страната да се изгради "многопартийна система, да се върне частната собственост, защото държавата била "икономическа основа на партийната безконтролна власт". Той не вярвал в бъдещето на съществуващата система, бил нейн противник, смятал, че тя трабва да се смени. Противопоставял се срещу политиката на партията и правителството във връзка с провежданите мероприятия за единство от българската нация.

Зачестиха контактите му с пребиваващи у нас западни дипломати. При срещите си с тях Желев декларирал антисоциалистическите си възгледи и увереността си в разпадането на социализма като система. Участвувал в шествието, организирано от "Екогласност" до Народното събрание на 3.11.1989 година.

СОФИЯ

4.11.1989 година

---------------------------------------------------------------------------------------

 

** Още за Желю Желев - в раздела "История" на Омда: "Лицата от края и началото"

*** Стефан Цанев за Желю Желев:

На мене ми е болно, но и светло на душата. Светло ми е, защото имах щастието през последните месеци да общувам с него, покрай неговата последна книга "Митове и легенди за българския народ". Желю Желев беше точно едно такова изключение рядко в нашето користно време. Аз си спомням дори, когато се е обаждал, че идва да гледа нещо в театъра, първите му думи бяха: "Ще дойда само, ако си платя билета". Може да е дребно. Това не е въпрос на манталитет. При него безкористността беше въпрос на философия. Аз се научих да гледам на историята малко по от високо и си мисля, че за нашето време, след стотина години едва ли ще бъде отредено повече от едно изречение. Но, ако в това изречение има едно име - това ще бъде името на Желю Желев, защото той даде началото на демокрацията в България. Написа първата демократична буква в нашата азбука. Светла му памет на Желю!