25 юни 2024г.

Ден на моряка. Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС)

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

ЖАЛБА ЗА МАЛКИТЕ СЕЛИЩА

Беше в началото на 90-те години. Тъкмо бяха минали изборите за Велико народно събрание.
Бях в Гърция, за да благодаря за помощта, която ни оказаха от Нова демокрация за изборите. Казвал съм го и друг път, пак ще го повторя: гърците оказаха изключителна помощ на българската опозиция през 1990 година и това заслужава нашето признание. Признание, защото тогава не ставаше дума за "политически сили", борещи се за власт, а за друго: ИСКА ЛИ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ДЕМОКРАЦИЯ?.. Показахме, че искаме. Мнозинството от българите не гласуваха за бившата компартия...
Но тук ще говоря за един извод от живота в Гърция.
Няма как. Ще направя микс на няколко посещения от 1990 до 1994 година.
По пътя до Атина шарехме около магистралата по села и градчета. Исках да видя как е устроена тази страна при капитализма.
По същество за пръв път посещавах капиталистическа държава. През 1989 година бях пуснат до Париж, но всъщност като пленник: с правителствен самолет натам, настаняване в хотела на посолството с кола на посолството и после придружаван от техни представители, пускан за по няколко часа, после качен на самолет, а тук посрещнат от когото трябва...
За пръв път посещавах като свободен човек западна страна.
Какво видях?
В малко градче се подстригах. Стара градска къща. Огледало на сто години. Столът - връстник на баща ми. Обзавеждане от миналия век. Инструментите на бръснаря нови. С ръкомахане и международен речник стана ясно: бръснарницата е по наследство, той е четвъртият поред. Все бръснари. Друг в градчето, както го разбрах,  няма. Колко души живеят - около хиляда.
В едно крайморско село отседнахме в хотел. Хотелиерът се появи. Зад рецепцията - семейни снимки. Баща му започнал този бизнес. Отначало хотелчето било малко. Къщата, в която са живеели. Давали под наем две стаи и готвели на гостите. Това било след Втората световна война. Постепенно тръгнали нагоре. Разширили къщата. После построили малък хотел. Морето е близо. Има-няма десет километра... Синовете продължили пътя на бащата. Трима синове. Хотелите на другите са ей там.  
Дето аз съм отседнал, сградата е на пет етажа. Изведнъж се появи момиче камериерка. Българка. Тя ме позна и каза на собственика кой съм. Той се плесна и също ме позна. Засмях се и му благодарих, той разбра недоверието ми, разпореди се нещо и от кафенето донесоха вестник - видях си снимката редом с Мицотакис. Обслужваха ме като премиер. Снимаха се с мен. 
Съжалявам, но тогаз не пиех нищо. Хапнах киви до насита и безплатно. Всичко друго си платих.
В село непознато спуках гума до маслинова градина. Крикът ми отказа и докато се тюхках, се появи селянин около трийсетте. Беше с малък трактор, но и той без крик. Тръгнахме да търсим. Обиколихме селото. Бедно. Къщите - на бедни хора. Кокошки, гонени от петли, бягат с крякане от радост. Намерихме човек с крик. Цяла сюрия (бях първият българин в селото след Студената война) се върнахме при моята кола и вкупом всичко уредихме.
И пак разпитвам - помагам си с ръце, крака, оказа се, че бъгарският не им е чужд. Селяни потомствени. Един гледа лозе, друг маслини, трети краставички... С това се занимават! Така и преживяват. Селото е живо - училище, младежи.... В кафенето старците играят табла.
Отново в малък град. Тенекеджийски магазин. До него работилница тенекеджийска. Кюнци, улуци, мивки, кофи, фунии.. Вече е полунощ, той работи. Влизам. Търся дворна мивка с канелка. Продавачът ми е връстник.  Разговаряме - имал брат в Пиргос, ходил ли съм там? Не разбирам, той се мъчи да се сети - Бургас, Бургас.... Разбираме се. Изселил се тук. Потомствен тенекеджия. Баща му бил такъв, а дядо му - ковач....
Какво е станало на Девети септември и последвалите акции у нас?
Разрушена е била инфраструктурата на личната инициатива, на милионите свободни индивиди! Туй е голямото разрушително дело на комунистическата утопия.
Унищожени са навиците да започваш сам. Сам на себе си да бъдеш господар и да не чакаш партииния секретар. 
Отрязана е връзката на пазарната инфраструктура, където частници изграждат мрежата на икономическите отношения. Доверие срещу доверие, познанства по наследство, препредаване на връзки.. Няма го семейния лекар, нотариус, адвокат, банкер... Онзи, чиито баща е  обслужвал баща ми, а дядо му - дядо ми.
Създадена е на Девети нова социална мрежа - на политически и административни услуги за цицане от държавното. Комунизмът затуй загина. Мрежата му се разпадна на паразитни клики. Те не могат и не знаят да създават принадената стойност. Те са научени (на това се гради доверието им и взаимното им съгласие) да разпределят бюджетните пари.  Туй е торовата саксийка на корупцията у нас.
Разсъждавам патриархално. Сега настъпват страхотни промени - но идете по западните страни, които не са преживели социалистическата революция, за да разберете, че цялата им стопанска мрежа не се крепи върху мутренски инициатори, а върху наследени икономически и граждански отношения...
Тук някъде виждам нашата трудност и тя може да бъде изживяна по-бързо, ако държавата "свие"  разрешителните режими за начинание, увеличи санитарно-контролните си функции върху качеството на произвежданото и  увеличи многократно присъдите за корупция. Развитие на пътната инфрастуктура, борба с монополите и картелите, война с контрабандата.
Другото само ще си дойде.

КОМЕНТАРИ

Петко Симеонов
Разказаното за Годеч в "Дневник" породи в мен тези мисли.
Милчо Арабаджиев
Много точен анализ.
Violeta Peneva
това се отнася за оше 10-ки градове в нашата мила родина.
Николина Гуляшка
С малка забележка. Тръгне ли добре частен бизнес у нас, ще се намери кой да го яхне. Оказва се, че уж си ЕТ, а пак имаш господар. И това действа от самото начало на нашата демокрация. Изпуснахме и редкия шанс да възстановим собствеността върху наследствените предприятия - раздадоха ни хартийки, а самият работещ бизнес го гушнаха покровителстваните - законът Лучников обслужи елита.
Огнян Боюклиев
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1845605308465&set=a.1369523566719.2052717.1490636376&ref=nf#!/photo.php?fbid=1425749452331&set=a.1369523566719.2052717.1490636376&theater
Петко Симеонов
Огняне, благодаря ти за препратката. Страховита снимка.
Огнян Боюклиев
Заслугата е изцяло на Ivo Hristov.....
Интересна е дискусията под снимката.
Макар че, дискутираме си едно и също и преди една година и сега, и преди десет, а нещата стават все по страшни....
Спомням си преди повече от 20 години, през 1988 година проф. Йордан Капитански ни запозна на улицата. Тогава бях аспирант в института по аграрна икономика. Разговаряхме почти един час за селото, за селската икономика и т.н.... Пожелах да ми станете консултант. Вие любезно се съгласихте.
Но след това ми забраниха да контактувам със страшния дисидент от Клуба за гласност! Ако искам успешно да защита дисертацията! Времена......
Петко Симеонов
Виж ти... 🙂
Владимир Найденов
След ,като разрушиш нещо,после гони МИХАЛЯ !!
Eli Lalova
Никога няма да забравя първото предаване по телевизията още преди промените -1988 год. как се извърши приватизацията в село Бяла Слатина...Всички хора взеха участие и водеха борба да си запазят селото,направи ми впечатление,че са много мъдри...И самите те предчувстваха тази жална картина,която е сега-пустеещи земи,разрушени сгради,манастири,разпиляно имущество, и съответно обезлюдяване на селата...Това е престъпление! България,която се славеше по целия свят с най-добрата сспродукция,с на-добрите градинари,с най-хубавото мляко...Сега всички търсят на пазара български зеленчуци,защото това което внасяме е като целулоза...Заляха ни с изкуствени продукти -млекоподобни-на растителна основа...И аз се страхувам,че нещата са невъзвратими... 🙁 Може би тази статистика е вярна,но какво ще остане от България...
Tenio Ivanoff
Страхотна снимка със страхотно послание,но това не е проблем само в т.нар.Северозападнала България!И нашето село със знаменателното име Бъдеще е на същия хал, а е в центтралносъсипана България.в китната Горнотракийска низина,отровена и усмъртена от прословутия Змеевски полигон.....
Eli Lalova
По повод на горния ми коментар,моля извинение,и имам една малка поправка. Селото беше Слатина, а не Бяла Слатина... А снимката,за съжаление е много истинска,и не е нужно да се посочва в кое село е,защото тази картина ще я видим почти във всяко едно село...🙁 / С мълчаливото съгласие на автора си я отбелязах.../