Bilyana Gospodarska

Е как да не се кефя в училище? То е нечовешко просто да не се. Умирам си от смях понякога. 

Замествам колежка. Деветокласниците не ме познават. Влизам и от вратата започвам да им приказвам на английски. Те ми отговарят. Забавляваме се някак си. 10 минути по-късно доприпква закъсняло момиченце. Сяда чинно, вади си учебниците и се втренчва в мен. Още 10 минути и някой изтърсва такава сладка глупост, че се разсмивам с глас и му казвам на чист български:

"-Ма може ли си такова диване бе!"

Момиченцето ахва:

"Госпожо, Вие сте българка? Аз като влязох и като Ви чух как хубаво приказвате английски (б.а. еййййййц, ма така каза наистина) и как сте облечена (миииии...и това каза), и как изглеждате... ( е как, кажи де как?), реших, че сте италианка...

Изкривих едно ребро, както е казал класикът, в усилието да си подтисна смеха.