Ключът, според мен, е във врабчетата, гугутките, пчелите, в грижата и опазването на живота на съществата, с които сме израсли и станали моторизирани двукраки. Той е в естествените храни и природните лекове, в къщите плетарки (и подобното на тях), в естественото и ранно зачеване и раждане, в контакта с почвата и потта върху нея...

Димитър Маринов се разболял от туберколоза, докато учел във военно-медицинско османско училище в Цариград. Бил тежко болен и го уволнили. Стар учител го извикал и му казал: имаш само един лек. Върни се там, където майка ти е била бременна с теб - яж храните, които тя е яла, спи там, където тя е спала, пий вода от чешмата, от където тя е пила... Димитър Маринов го послушал, оздравял и живял достатъчно, за да стане велико и почитано име в българската култура...

Зовът ми не е: назад към природата, а възстановяване на нормалното живеене. Железобетонът е измислица, дрехите от изкуствени влакна са измислица, чушките и доматите станаха измислици... 

Като се грижим за врабчетата, белким проумеем, че е по-добре да ни ухапе комар, отколкото да спим сред ароматизатори, които убиват всички насекоми. А нас ни подминават, нали?..

Сами подстрижете крайностите, за чието подстригване нямам място, и ме разберете.