Янко Гочевъ добави 5 нови снимки към албума във Фейсбук: 

Каймакчалан е най-високият връх на Нидже планина, който се намира днес на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски език неговото име означава ''Връх на върхищата'' или ''Господар на върховете'', тъй като властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб и Мала Нидже на запад и стига до Кравица и Добро поле на изток. 

През Първата световна война (1914-1918), след освобождаването на Вардарска Македония, в есента на 1915 г. е наречен връх Борис, в чест на българския престолонаследник Княз Борис Търновски. Сърбите на свой ред го наричат Свети Илия, а гърците - Ворас.

От края на август до октомври 1916 г. Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между две сръбски пехотни дивизии (Дунавската и Дринската), от една страна и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-и пехотни полкове, от друга страна.

Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове.

В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймакчалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.

Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли "Дупките на ужасите".

Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2525 до 2532 метра надморска височина. На съвременните карти височината на Каймакчалан е само 2521 м. 

Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху ''Господаря на върховете'' всеки ден удряли от 10 000 до 50 000 оръдейни гранати. Така, по техните изчисления, той изгубил между 4 и 11 м. от височината си, а камъните, пръстта и тревите се изпарили и изчезнали сред облаците.

И въпреки всичко това, част от хората издържали на жестоката, нечовешка борба с огъня и природните стихии. Оцелели сред разполовените канари, захвърлени сред небесата, смъртоносните вихри, снега и ледовете...

Каймакчалан остава един от върховете в Македония, свидетел на ужасни атаки и контраатаки с много жертви в поредната военна епопея в българската история.

След края на боя при Каймакчалан.

Сръбският параклис на Каймакчалан, който според властта в БЮРМ е ''законен'', понеже явно е сръбски в това число с урната на сръбския наемник Арачибалд Райс. Всякакви други български следи, в това число и костите на убитите български войници и офицери са ''незаконни''.

Сръбска атака на Каймакачалан - 12-30 септември 1916г.

Гробовете на избитите на Каймакчалан сръбски войници - 1916г. Сърбите до днес укриват колко точно са били техните загуби при ''пировата'' им победа на Каймакчалан в септември 1916г.

Сръбски войници на Каймакачалан. Неустановена датировка след края на Първата световна война.

------------------------------------------------------------

Как се стига до Каймакчалан?

Stanimir Niagolov Niagolov.... От гръцка страна има тесен асфалтов път до 2050 м н.в., по който съм виждал да се качват и 50-местни автобуси (на 19 август т.г. срещнахме такъв автобус със сръбски посетители на върха). От края на асфалта до върха качването може да се осъществи пешеходно по черен път за около 2:00 часа с малки почивки. Това се отнася за юноши на 12 години и по-големи. Пътят минава през нашите отбранителните линии и ако тези деца имат за водач един сърцат историк, биха могли да получат нагледен урок по история на ПСВ там, в окопите, сред артефактите, които чакат 100 години да бъдат показани на млади българи. При нашето изкачване на 4 септември т. г. имахме две девойки на 12 и 13 години, които бяха най-ревностните събирачи на артефакти по бойното поле, най-жадни за информация за битката на върха. Така, че посещение на неголяма група деца на съответна възраст би била поощрителна. Има гранични регулации с пътуването на деца зад граница непридружени от родител/и. Това трябва да се огледа и провери...