Роден на 26 октомври 1965 г. в Пазарджик.

1985 г.- Завършва английска гимназия в Пловдив.

1985 г. - като войник е осъден на 6 г. за опит да предизвика бунт в казармата; излежава присъдата в старозагорския затвор.

1988 г. - освободен предсрочно от затвора и армията.

1989 г. - приет за студент в СУ "Св. Кл. Охридски", специалност английска филология.

14 ноември 1989 г.- по негова инициатива се създава първото Независимо студентско дружество. По-късно учредява Федерацията на независимите студентски дружества и е избран за неин координационен секретар.

Участва като делегат на СДС и водач на студентите на Националната кръгла маса през 1990 г, на  която опозиционният СДС и БСП преговорят за условията за провеждането на изборите за Велико народно събрание.

Един от популярните и активни лидери на СДС  през 1990 г.

На 14 декември  1989 г. заедно със студентското дружество ръководи студентския митинг, който се сля с Живата верига, прераснала по-късно в общограждански протест и обсада на Парламента. Тогава президентът Петър Младенов изрече репликата си за танковете.

"При пожара на Партийния дом (26 август 1990) бе набеден от про-комунистически среди, че е участвал в подпалването. Той се появява на мястото на пожара и се опитва да спре погромаджиите, за което има, както свидетели, така и видеоматериал. Но атаката срещу него беше много силна. Отнеха му международния паспорт. Забраниха му да напуска страната. По сведения на СДС (верни или не) предстоеше да бъде арестуван. Зад него вървеше "опашка" от агенти. От името на СДС поисках от министъра на вътрешните работи да му се върне паспорта. Вечерта организирахме минаването му през границата. Това беше един от екшъните на 1990 година. Чрез "наши хора" Кошлуков премина през КПП Брегово (другите го "чакаха" на аерогара София и Калотина) и се озова в Белград. След два дни беше в САЩ."  /Петко  Симеонов/

1991 - 1996 г. - Завършва политология в Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ). През цялото време на следването си поддържа тясна връзка с България. Следи събитията, завръща се и в някои от тях участва лично. Активно сътрудничи на президента Жельо Желев по време на неговия мандат 1991-1996 г., работи и с партия Либерали.

1997 - 1998 г. - След окончателното си завръщане в България се отдава на обществена дейност – ръководи благотворителна организация, прави политически анализи.  Заявява, че няма намерение да се включва отново активно в политиката.

През 2001 година се присъединява към НДСВ и става депутат в 39-ото НС.

През лятото на 2004 година е сред учредителите на партията Новото време, а на 11 юли същата година Изпълнителното бюро го избира за неин председател.
2005 - Новото време участва в изборите за 40 НС, но не успява да премине 4-процентната бариера и остава извън парламента.

Води  предаване "Таралеж" по телевизия Евроком България.

2010 г. - Кошлуков е водещ на предаването "Уикенд с ТВ7".

През 2013 година е в управителния съвет на "Ноу фрейм медия" - компанията собственик на ТV7 (тогава собственост на Цветан Василев), а през 2014 за кратко е изпълнителен директор на ТV7 и News7.

След фалита на ТV7 предаването му "Факторът Кошлуков" се излъчва по Канал 3 (септември 2015 - април 2016).

През 2016 - 2017 година е програмен директор на телевизия АЛФА.

През юли 2017 Кошлуков е сред кандидатите в конкурса за директор на БНТ, но не е избран.

От 18 декември 2017 става програмен директор на БНТ. Малко след постъпването му на този пост заради неразбиране с него напуска началникът на дирекция "Информация" Константин Кисимов, а скоро след това избухват и протести срещу негови решения.

Кошлуков е и водещ на предаването "Още от деня" по БНТ. След инцидент, при който той показва среден пръст в ефир, за което по-късно се извинява, новоназначената директорка на дирекция "Информация" Уляна Пръмова коментира, че Кошлуков вероятно е действал в състояние на афект, но тя не може да го санкционира, тъй като не му е шеф, а подчинена.

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само адресите и телефоните.)

СПРАВКА

ОТНОСНО: Емил Илиев Кошлуков

Емил Илиев Кошлуков е роден на 26.10.1965 г. в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, осъждан, неженен, студент I курс английска филология в СУ "Климент Охридски".

Произхожда от семейство на служащи.

Баща му Илия Любомиров Кошлуков е роден на 25.07.1924 год. в с. Церово, Пазарджишко, безпартиен, съден от Народния съд. През м. март 1944 година, като войник е взел участие в родното му село при залавяне на партизанина Грозев от с. Пишигово, за което е осъден през 1945 година на 10 години затвор.

Майка му Стоянка Кошлукова е родена през 1928 година в с. Церово. Работила е като учителка.

Понастоящем родителите му са пенсионери. Живеят в гр. Пазарджик, ......

Има сестра - Любляна Илиева Кошлукова, завършила е висше образование, специалност "психология", живее и работи в гр. Пловдив.

Емил Кошлуков е завършил основното си образование в гр. Пазарджик, а средното в английската гимназия в гр. Пловдив.

През 1982 година е профилактиран от НМ - детска педагогическа стая за разпространяване на порнографски материали.

Като войник в БНА през 1985 година е бил осъден по чл. 383, 108 и 102 от НК на 6 години лишаване от свобода, затова, че по време на военната си служба се е отклонил от задълженията си, проповядвал антидемократична идеология и е разпространявал клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй. Освен това се е опитал да предизвика бунт сред войниците, с цел отслабване на българската войска.

В края на 1988 година е освободен предсрочно.

През 1989 година е приет за редовен студент в СУ "Кл. Охридски", специалност английска филология.

На 14.11.1989 година по негова инициатива и с активното му участие е образувано независимо студентско дружество, а за секретар на координационния комитет е избран Емил Кошлуков.

Основното искане на дружеството е деидеологизация на науката и учебния процес. По това искане се събират подписи сред студентската младеж, които да бъдат връчени в Комитета за наука и висше образование.

София, 07.12.1989 година