Литературовед, доктор, професор, инициатор за възсъздаване на Радикалдемократическата партия след 10 ноември

Родена на 25 май 1932 г. в София.

Завършва българска филология в СУ " Св. Кл. Охридски".

1966 - 1967 г. - преподавател в Държавния библиографски институт.

1968 г. - завежда отдел "Критика" във в-к "Народна култура".

1974 - 1984 г. - преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен; редактор в отдел "Критика" на сп. "Септември". 

1979 - 1982 г. - лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков в Полша.

1987 - 1990 г. - преподавател по детска литература в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"

1990 г. - защитава професорска титла.

През 1989 година става член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На няколко пъти пренася през границите документи на Клуба до полската Солидарност и обратно. Участва във възстановяването на Радикалдемократическата партия, чийто председател е в годините 1989-1993. Водач на РДП в делегацията  на СДС на Кръглата маса.

1990 - 1991 г. - депутат във Великото народно събрание. Присъединява се към групата на 39-те депутати, които обявяват гладна стачка срещу приемането на новата Конституция на Република България.

1991 - 1994 г. - депутат в 36-ото НС, избрана с листата на СДС и РДП.

1991 - 1992 - министър на културата в правителството на Филип Димитров. Остава извън СДС след разцепването на Радикалдемократическата партия.

1993 - 1997 г. - работи като дипломат в българското посолство във Варшава, Полша, и отговаря за културните отношения между България и Полша.

1998 г. - заместник-председател на Международната агенция на българите.

Пенсионер.

Владее полски, френски и руски език.