Отишла женицата сутринта по тъмно хляб да изпече ..За хората...Фурната била близо до гарата..Изгоряла като факла....Заедно с не омесения хляб...Викал мъжа и за помощ, на Бога се молил...Изгоряла сред пламъците..Трагедия ще кажем..Случва се, всички скърбим....
Няма виновни....
Мълчим. Хора сме..На мястото на трагедията сме..."след дъжд качулка"...
Вчера в пощата-не в някое село, в централен софийски клон...хорица едвам пристъпват..Не чуват, не виждат..Треперят за стотинките които им подхвърлят...Така наречените пенсии за един живот труд....
Рови една женица пред мен в чантата си-шоколад купила за касиерката на пощата..Да почерпи за празниците..Така е научена..Да дава..И да не получава..Помагам и, а тя се разплаква..Държи ми ръцете ..."Няма никой ..всички са в чужбина и децата и внуците, ме гледат едни огромни очи зад високия диоптър..Самичка ще карам празника...Та рекох да почерпя госпожата,че е добричка.."
Едвам си сдържам сълзите и такъв гняв бушува в душата ми....Няма виновни..Едни горят като факли,други догарят като свещички....
И мълчим..На мястото на събитието..Виновни няма !!!
Twitter
Facebook
