Екогласност обяви подписка против проекта "Рила-Места". Доколкото си спомням - отклоняваха се изворните води на Места към началото на рилските водохранилища за София. Един проект, осъществен по-късно без бдителната публика да разбере. Въпросът, който развълнува неформалите, не беше в особеностите на "проекта", а в това, че Властта отново действаше непрозрачно и без да се допитва до обществеността.

Подписката на Екогласност беше подкрепена от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и от другите неформални сдружения.

По същото време в София се провеждаше Световен екофорум. Пребиваваха журналисти от десетки страни и официални делегации от стотина. По-удобно време я има, я няма.

Подписите се събираха в градинката пред “Кристал” или Военния клуб – там, дето сега е паметникът на Стамболов. Имаше масичка, дежурни, охрана - все от неформалите. Отначало общината не беше съгласна, но сетне под натиск (май от чужбина!) се съгласи и даде разрешение. Минаваха граждани - четяха, някои се подписваха, други - не.

В снимките на БТА не е попаднала главната масичка, където се подписваха гражданите. Тя беше до чешмичката с пикаещото момченце - сетне открадното от мургавели или мутрозаври.

Но ясно се вижда околното пространство.

Властите обаче не издържаха и на 26 октомври сутринта атакуваха. Спряха подписката с насилие - обикновена полицейска операция, която се случваше за пръв път от десетилетия у нас. На улицата, пред очите на всички, цивилни юначаги (вероятно бъдещи мутрозаври) "качваха" активистите на "Екогласност" в микробуси и автобуси. "Качваха" ги с юмруци, ритници, влачене по уличното платно. Наоколо минувачите се скупчваха и скандираха: "у-у-у", "фашисти", "фашисти"...

"Фашисти" бяха служителите на милицията. (Читателят нека си спомни как се наричаше известната книга на Желев...)

Пръв от чуждите посланици пристигна Ричард Томпсън - посланикът на Великобритания. Той ме разпита какво е станало. (Когато налетяха милицията и цивилните, някакъв гражданин насила ме отмъкна в близкия вход на "Раковски". Мисля, че беше Конго - известният фотограф от Пазарджик.) Разказах на посланика какво е станало, звъннах на Желев, той дойде след петнайсетина минути. Появиха се представителите от другите западни посолства. Разпитваха, разказвахме им, а сетне ни спря служител на ДС, легитимира се, поиска ни документите и записа данните ни в някакъв тефтер.

Градинката вече беше обградена от милиция.

По-късно, месеци след падането на Живков, началникът на отряда, който въпреки своите възражения беше ръководил операцията, се самоуби. Не можеше да понесе мисълта, че е бил на страната на Лошите. Преди това, както разбрах, се беше извинил на "Екогласност".

Няма черно и бяло в човешкия Свят.