Езическа обредност - Пеперуда

ПЕПЕРУДА

Има обред, запазен чак до XX в. в България и на Балканския полуостров, който определено се свързва с бога Перун. Това е т. нар. пеперуда, известна още като пемперуга, пеперуг, росоманка, додола, додоларка (в различните краища и български диалекти).

Пеперудата е обред, който се извършва при суша, като целта е да се измоли от божеството дъжд. Извършва се през летните месеци, обикновено през юли. Главен герой в обреда е момиче (рядко две момичета), наречено пеперуда. Момичето трябва да бъде малко, чисто в плътски и оттук в свещен смисъл и да бъде последно дете.

Целта на тези условия за избора на пеперудата е тя да бъде максимално отдалечена от всекидневното и да се доближи до свещеното. Ако условията не били спазвани, се смятало, че момичето ще полудее, а над селото вместо дъжд ще бие градушка. Пеперудата била покривана със зеленина и поливана с вода, за да се измоли аналогично действие от божеството. През това време други моми изпълнявали специални за случая песни, както най-често се повтаря изразът „дай, боже, дъжд".

Пenepyдa лета,
Пред бога се мета
И милно се моли:
— Дай боже, дъждец,
Да се рода жито,
Да се рода ръж,
Да се рода просо"./1/

При установеното вече християнство старите вярвания и обичаи са облечени в нова, православнохристиянска форма, адресирани са до бога и техният култов израз съвпада с църковния календар, но това не отрича езическия им произход.

За обичая пеперуда пише още в 1792 г. Спиридон Йеросхимонах: „Во время бездождия собираются юноши и девици и избирают единаго, или от девиц или юношах, и облачают его в мрежу, аки в багреницу, и сплетают ему венец от бурянов в образ краля Перуна, и ходят по домах, играгаще и спевающе часто поминающе беса того, и поливающе водами и Перуна того, и сами себе; людие же безумний дают им милостиню" (Златарски, 1900, с. 14). Според сведението на Спиридон пеперуда може да бъде и юноша. Не е изключено това да е по-ранна форма на обреда, когато главното действащо лице е от мъжки пол, така че аналогичното действие, имитацията да бъде по-пълна.


--------------------------------

1. (Вж. и други песни у Маринов, 1981, с. 729 и сл.)

Литература: "Българските славяни" - Анани Стойнев, 1988 г., Изд. "Народна просвета".