WikiLeaks едва ли ще съобщи на публиката нещо ново и неочаквано. Знаели сме, че дипломацията има кухня, където не бива да надничаме, ако желаем при поднасянето на нейните ястия да имаме добър апетит. Същото е и със саламите. Добре е да не виждаме как ги приготовляват, за да имаме вяра на етикета им.

Така се оказа, че научаваме съдържанието на тайните депеши между американските посолства и Държавния департамент. Телеграмите изведнъж добиха и персонален характер: узна се какво е казано между американски длъжностни лица „зад гърба“ на Берлускони, на Кадафи, на Карзай, на Ердоган, на Путин и Медведев, на Меркел и Саркози…

Всъщност – нищо. Във френската, руската, турската, американската, немската, световната преса пишат далеч по-неприятни неща за споменатите лидери, в медиите кънтят информации за техни гафове, подозрения за нечисти действия и намерения.

А самите депеши, както е ясно всекиму, са писани от конкретни индивиди, със своите пристрастия, гледни точки и аналитични способности. Често написаното е „така ми казаха“ или „това запомних“ или „така си мисля“. В този смисъл телеграмите са документи, дотолкова доколкото са вътрешноинституционална кореспонденция, заверена с необхидимите атрибути. Те нямат доказателствена стойност за съдържащите се в тях твърдения. Те не са доказателство, че Кадафи има особена връзка с медицинска сестра или че Ердоган има сметки в швейцарска банка, а още по-малко какво точно е казал кралят на Саудитска Арабия за Иран. Защото кралят може да е споделил още много други неща, които в целостта си да обезсмислят цитираната фраза за „змията“, но дипломатът, писал депешата, да е наблегнал върху нея, тъй като тя отговаря на собствените му разбирания и интереси. Да не забравяме, че на основата на подобни депеши лидерите на САЩ по времето на Буш-младши бяха направили заключението, че Ирак разработва оръжия за масово поразяване, което беше основание за ВОЙНАТА, хвърлила в хаос тази страна.

Изтичащите в интернет грами показват кухнята на американската дипломация, механизмите, по които тази Велика сила взема важни решения, и нищо друго. От тях научаваме не толкова какво става по Света, а каква държава са САЩ, т.е.грамите не са неопровержими и обективни документи за състоянието на света, положението в конкретна страна или качествата на определен лидер. Ако историкът или политическият анализатор желае да разбере истината за съдържащите се твърдения, той би следвало бая да се потруди, преди да установи доколко те са факти и доколко случайни изрази или обмислени формулировки на лични, корпоративни или национални щатски интереси.

Въобще нямам намерение да подценявам стореното от WikiLeaks, а само се опитвам да определя координатите на великата работа, свършена от Джулиян Асандж.

Интернет нахлува в живота със страхотна сила. Със страхотна сила в живота на Света нахлуват милиардите индивиди, въоръжени със средството да съобщят „вижте какво откри”, „така ми казаха“, „това запомних“ или „така си мисля“. Служителят в държавната институция загубва привилигированото си положение при движението на информацията в социума, негов конкурент в това отношение става анонимният човек, яхнал мишка…

Без разказ за минало време, отдалечено събитие или обща кауза няма как да има народ. Препредаваният устен разказ и книгата векове наред изпълняват тази роля. Тук е мястото на Библията. С появата на вестника през ХVІІ век започва бурно диференциране на Разказвач и Публика, която поради това през следващото време се превръща от податно население в самоосъзнал се народ и нация.

Нещата се обръщат: дотогава държавата е функция на династията и аристокрацията, след отчетливата поява на разказвач и публика държавата става функция на народа и нацията. Ражда се химнът „Allons enfants de la Patrie,/Le jour de gloire est arrivé !..“ със всичките последствия, та чак до девиацията на Октомврийската революция, където разказът е „Капиталът“, а Публиката – класата…

Държавата, с други думи, чиновникът и представляваната от него институция получават за конкурент и сътрудник идентифицируемият журналист или медия. Чиновникът и медиаторът, представляващи властници, спонсори, рекламодатели, собственици и богати люде, решаваха кои сигнали, протичащи по нервните влакна на държавата, могат да станат известни на Публиката. По този начин поведението на Публиката оставаше в рамките на поднасяния на сцената сюжет и само при тежки развръзки (войни, бедствия, дълбоки кризи), когато институциите губеха контрол върху развитието на действието, публиката скачаше на крака, прекъсваше представлението и изискваше нов сюжет и нови актьори…
Тази схема е вече разрушена. WikiLeaks маркира настъпването на нова фаза в развитието на социума: публиката излиза трайно на сцената, включва се в играта и отказва да следва сюжета, предлаган от институции, медии и капитал. Публиката сама става Разказвач. Срутва се механизмът на досегашния социален процес.

Какви ще са последствията?

Могат да се правят предположения.

Черен вариант.

В близко време институциите, заплашени от ерозията, ще се капсулират, за да запазят властовите си ресурси. Така наречената политическа класа (не само у нас!) ще създава норми, които да запазват нейното положение. Ще се правят опити за ограничаване на свободите и демократичните процедури. Полицията и органите за сигурност ще имат скокообразно развитие под различни предлози – например „борба с тероризма“. Ще възникне тъмна власт – непрозрачна. Съсловието на богатите ще се почувства застрашено и също ще се капсулира в невиждани досега мащаби, като ще привлече и затвори за себе си онези сфери на науката и техниката, които са свързани със запазването на живота, здравето, властта, богатството. Не е изключено да се развият клонове на медицината, които да бъдат по-секретни и охранявани от атомните оръжия. Ще продължи развитието на болници, чиято апаратура, персонал и процедури ще бъдат секретни. Пластичната хирургия и трансплантациите са само бледи сенки на това, което ни очаква. Медицината отчетливо ще се раздели на две – елитарна и плебейска. Охранителните камери, врати, бронираните коли, охраняваните квартали, частните улици и пр. само намекват за бъдещето. Безконтролната игра с финансовите инструменти ще доведе до пълното им затъмняване. Контролът на финансовия капитал върху реалното производство ще има безпрецедентни размери. Бурен ръст ще отбележат видовете индивидуални оръжия и непрозрачният контрол върху тях. Ще добият нови форми и размах премахването на неудобни хора. Ще се правят различни опити за ограничаване и канализиране на интернет развитието. Ще има бурно развитие на шоу бизнеса и различните форми на зрелищна индустрия. Стоките, задоволяващи потребностите от храна, ще бъдат субсидирани. Населението ще изпадне в състояние на наркоза…

Ще има постоянен ръст на терористични и екстремистки действия, пред които днешните подобни прояви ще имат детински мащаб. Организираната престъпност ще добие невиждани размери.

Бял вариант.

Описаното в Черния вариант е забележима днес тенденция… Тя обаче няма да се хареса на значими части от населението. Развитието на съзнанието и понятието за справедливост са отишли твърде далеч, за да има мир с описаната по-горе политическа класа и такъв тип богати групи. Армията, възседнала мишки, ще расте и укрепва. От нейната среда ще се излъчват хора като Асандж. Тя ще бъде подкрепяна от богати хора, които ще бъдат на нейна страна. Ще възникне нов тип разказ за Света и Човека, изграден върху ценности, а не върху митове.

Армията, възседнала мишки, ще премине във фазата на системна мобилизация по конкретни поводи. С електорално поведение ще установи контрол върху политическата класа и приеманите закони. С масови улични действия изпълнителната власт ще бъде принуждавана да следва ценностния разказ.
Държавата ще бъде принудена да установи прозрачен контрол върху медицинските практики. Ще бъде установен публичен контрол върху индивидуалните оръжия. Ще бъде победен глада. В развлекателната индустрия ще доминира спортът. Ще се диференцират общностите по интереси – свързани с изкуство, наука, специфични занимания.

Силно ще се стесни непрозрачното индивидуално пространство, без да се ограничават свободите.

Рязко ще се снижи равнището на тероризма и екстремистките действия. Корупцията ще добие нови форми, организираната престъпност ще бъде предимно професионална. Ще се появи нов тип престъпност – спекулация с прозрачността на индивидуалния живот.

Според мен, очаква ни сив вариант. Бялото и черното в едно, рязко разделение на обществото и постоянни напрежения…

Но.

Добрите момчета, сиреч ездачите на мишки, накрая ще победят.