Това е текстът на мое интервю, което беше публикувано във вестник „Ретро“  от 16-22 август 2010 г.

 

Петко Симеонов: Добре е, че не ни изправиха на гилотината.

Само ни пооплюха, пооваляха в катран и това беше, казва един от бащите на СДС, „отлюспен” от синята коалиция заради подписа си под Новата конституция на България

 

Петко Симеонов е роден на 11 май 1942 г. в гр. Монтана. Преди демократичните промени той е сред членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, създаден на 3 ноември 1988 г.  След 10 ноември става един от основателите на СДС. Бил е негов заместник-председател и шеф на Централния избирателен клуб на съюза. През 1990 г. Петко Симеонов е в делегацията на синята коалиция на Кръглата маса. Като депутат в Седмото Велико народно събрание пък е сред подписалите Новата конституция на България.  Именно затова през юли 1991 г. е  „отлюспен” от съюза и на следващите парламентарни избори се явява като съпредседател на новосформираното обединение СДС – либерали. По-късно става и лидер на за кратко просъществувалата партия „Либерали”. От лятото на 2001 година Симеонов се връща на старото си работно място в Института по социология при БАН. В момента преподава в Пловдивския университет. Автор е на романи и монографии, както и на много новели и документално-публицистични книги.

Женен е, има четири дъщери и две внучета.

 

Интервю на Румяна Стефанова

 

- Какво се случи с бащите на демокрацията в България, г-н Симеонов? Защо изчезнаха от политическата карта на страната?

- Изминаха  години, идват нови поколения. Някои важни фигури от участниците в Кръглата маса починаха – д-р Петър Дертлиев, бай Милан Дренчев, Любомир Собаджиев, Георги Спасов… Отидоха си хората. А пък ние, които оцеляхме, вече сме в друга възрастова група. Така че е нормално, животът си върви по своя път. От тези, които тогава влязоха в политиката, от страна на СДС мисля, че само Иван Костов е в Народното събрание, а  Константин Тренчев продължава да се бие на синдикалния фронт.

- Но имам чувството, че и атмосферата тогава в СДС – с това люспене, с тези интриги, като че ли създаде предпоставка „бащите” да се отдръпнат?

- Всички революции вървят по една и съща схема. Все пак добре е, че не ни изправиха на гилотината. Само ни пооплюха, пооваляха в катран и това беше. Лично аз съм имал съзнанието, че така ще стане и че ние сме хора от завоя на историята.

- 20 години по-късно се прокрадва идеята, че хората, които оглавиха демократичните сили в началото на 90-те години, са подставени от Държавна сигурност?

- Преди 10 ноември 1989 г. основната теза на БКП беше, че всички ние от неформалните организации сме агенти на ЦРУ. Съществуват маса документи за това. Има една серия от митинги, проведени около 2 юни 1989 г., на които персонално сме назовавани „предатели”, чужди агенти, вдигани са лозунги да бъдем вкарани в затвора, да бъдем изгонени от България. След 10 ноември пък станахме агенти на КГБ и ДС в очите на тези, които преди това си мълчаха. Просто те трябваше да намерят извинение за своето поведение.

- Говори се, че Андрей Луканов благословил раждането на СДС на тайна среща в апартамента на Хайтов. Вие присъствахте ли на тази среща?

- Да, присъствах. Тази среща беше на 13 ноември 1989 г. На мен по телефона ми се обади съпругата на Хайтов. После се разбра, че инициативата е била на Блага Димитрова. Но нека да си представим тогавашната ситуация – Тодор Живков е свален, но всичко си е на местата. Действа член 1, действа си Държавна сигурност, има армия, има Варшавски договор, Съветският съюз е непокътнат, всичко си е каквото е, просто един човек е свален. До този момент ние сме притискани от страна на властите. И изведнъж представител на властите, от тези, които свалят Тодор Живков, желае да влезе в диалог с неформалите, за да разбере какво всъщност искат те. На срещата присъстваха 10-ина човека. От клуба бяхме Желю Желев, Блага, Йордан Василев, Валери Петров, моя милост, мисля, че беше и Чавдар Кюранов.

- Зародила ли се беше вече идеята да се създаде Съюза на демократичните сили?

Разбира се, ние вече водим преговори с останалите за обединение. Но да се върнем на срещата. Луканов ни разказа за пленума, как е минало свалянето на Живков. Прочете ни и писмото на Петър Младенов до Тодор Живков, в което иска освобождаването си. Ние пък поискахме от Луканов да не ни пречат да си проведем митинг на 18 ноември. Пак казвам, това е в контекста на онова време, ние не можем нищо да направим, ако нямаме разрешение от властите. Луканов се позамисли и каза: „Може би няма да има никакви проблеми, ще взема да се обадя да не ви се месят. Но имам едно условие – не поставяйте въпроса за връщането на имената на турците”. На нашето „Защо?”, той отговори, че като държавно ръководство не са готови в момента с решение как да постъпят. „Ще решим този въпрос, но моля ви не избързвайте, защото нещата са много напрегнати.” Ние поехме този ангажимент. Другото, което поиска от нас, беше да не се обединяваме. „Чувам, че вървят разни преговори да се обедините. Това ще бъде голяма грешка. Какво общо вие имате например с Илия Минев?”, попита Луканов. Илия Минев дълго време е лежал в затвора като политически, но кариерата му започва в прохитлеристката организация „Български национални легиони”. Тогава ние реагирахме и му казахме, че това не е въпрос нито на политбюро, нито на ЦК на БКП. Този проблем ние си го решаваме и ще се обединим. По-късно върху отделни членове на клуба и на ръководството на клуба оказваха страховит натиск да не правим СДС. Дори в деня, когато се учреди СДС в Института по социология – на 7 декември, Желев беше извикан в ЦК на среща с държавното ръководство. Казали му: „Чуваме, че се гласите наистина да се обедините”. Думите на Желев били, че не само се гласим, но и в момента става обединението.

- Е да, течаха едни процеси, които нямаше как да ги озаптят, затова трябваше да ги превземат отвътре…

- Точно така. От документите, които съм прочел досега от Държавна сигурност за този период, има един протокол от колегиума на МВР, където обсъждат какво да правят с нас. На това обсъждане вземат решение да се направи пълна справка за хората от опозицията, всичко да се знае за тях. Внедряване на техни хора. Всъщност те се оплакват, че техните агенти изпаднали в паника, били демотивирани да работят. „Трябва да си спасим хората, да ги покрием”, това го има в протокола.

- Нямате ли чувството, че бяхте употребени в някакво отношение?

- Да, от историята съм употребен.

- Лятото на 1990 г. беше може би най-горещото за България в политическо отношение – Кръглата маса, изборите за Велико народно събрание, оставката на Петър Младенов и изборът на д-р Желев, Градът на истината, запалването на Партийния дом… От дистанцията на времето обаче се вижда, че в тези събития има доста бели петна – кой? Защо?  Въпроси, които и днес не намират своя отговор.

- Има много неща, които и за мен са неясни. Написах книга за събитията от 7 декември 1989 г. до 10 юни 1990 г. – първия тур на изборите. Ден по ден какво е ставало и какво сме правили ние. Когато я писах обаче, не съм имал достъп до документите на Държавна сигурност. След това имах намерението да продължа от 10 юни до подписването на конституцията – на 12 юли 1991 г. Започнах да се ровя и видях, че няма да мога да го напиша, въпреки че съм участник. Защото има много неща, които са необясними и за мен. А не искам да говоря за онова, което виждам. Пристрастен съм.

- Защо при този подем на СДС през 1990 г. изгубихте изборите за Велико народно събрание?

- Аз ръководех предизборната кампания на СДС и съм запознат с подробностите. БКП манипулираха изборите. Последните избори през 2009 г. също бяха манипулирани, дори сега сменят цели урни на села, на секции.  Какво да говорим за тогава. Освен това през 1990 г. в 7 на сто от секциите в страната СДС нямахме представител, включително и в София.

- Как така нямахте представители?

- Хората не искаха да се обвържат с такава рискована работа. Знаете ли как сме намирали хора на „Раковски” 134 да работят за изборите на СДС? „Каня те да дойдеш тук, трябва обаче да напуснеш оттам.” Никой не иска, защото не знае какво ще стане след изборите. Не знае дали няма да се обърне палачинката. Дали ще го приемат после на работа. А ние не можехме да плащаме, нямахме пари.

- Известно е, че предизборните кампании са скъпо начинание. Откъде тогава намерихте пари за плакати, митинги, концерти?

- За кампанията набирахме средства предимно от дарения на гражданите, които се събираха на „Раковски” 134. На митингите пускахме едни 3-литрови буркани и хората пускаха пари вътре. През 1990 г. започнах кампанията с 28 000 лв., а я завърших с 1,5 млн. лева. А знаете ли, че тогава изчезна синият плат, синята боя, включително синьото мастило. Сините знамена ушихме в Гърция, плакатите пък ги правихме във Франция. Така че натискът беше много голям. Комунистите имаха една генерална цел – да спечелят изборите и ни пречеха по всякакъв начин. Това си го казват на колегиума на МВР. „Нашата цел е да останем поне още шест месеца на власт”, за да си довършат техните работи.

- Кой според вас подпали Партийния дом?

- Те си го направиха. Те си го организираха с подкрепа на отделни хора от опозицията. След пожара изчезна описът на секретните заседания на Политбюро. Но аз съм убеден, че тези документи не са унищожени, а са скрити някъде. Просто пожарът беше за прикритие. През пролетта на 1990 г. имахме на няколко пъти сведения, че нощем от летище София в неизвестна посока излитат самолети, натоварени с някакви кашони, пакети. Придружават ги хора в камуфлажна униформа. Какво е имало в тези пакети и закъде са излитали самолетите обаче ние не можехме да знаем. Нямахме никакъв достъп до информация, защото властовите лостове бяха все още в БСП.

- Защо напуснахте СДС?

Аз не съм напуснал СДС, нас ни изгониха. Смятам, че 39-те направиха голяма глупост. Тогава – 1991 г., ние можехме да спечелим изборите с достатъчно мнозинство, без да разбиваме СДС и цялата съдба на страната щеше да е различна. За тях обаче беше важно да вземат вътре властта в СДС. Заедно с това при 39-те действаха три течения. Едното бяха монархистите. Те искаха Търновската конституция и оттам  царя. България да се върне към монархията, затова приемането на нова конституция  не трябваше да става. Втората група бяха бивши агенти на Държавна сигурност, които не искаха този въпрос с досиетата да се чопли. А вероятно са били инструктирани и от дотогавашните им водещи офицери. Третата група бяха хора, които желаеха да вземат властта в СДС. Как се взима властта? Ами убий баща си. И тогава стана отлюспването, за да дойде СДС – национално движение начело с хора като Стоян Ганев, Георги Марков, Венцислав Димитров… Да говоря ли повече?

- Но май заложиха на грешния кон, защото Филип Димитров сам сдаде  властта?

- Филип е сложен случай. Аз мисля, че той донякъде съзнаваше, че това не трябва да става. След това обаче се изметна като фурнаджийска лопата. Имам негови текстове, в които разказва какво било станало.  Създава  удобни за него схеми.  Не е бил за тази работа, въпреки че не е злонамерен човек.

- А как си обяснявате мълчанието му за доклада на комисията, оглавявана от Димитър Луджев, в който се съдържат факти и имена за изнасянето на огромно количество пари от страната, които по-късно са се върнали под формата на частни капитали и инвестиции?

- Никак. Той не направи нищо. След изборите на 13 октомври 1991 г. с пълномощието на Желю Желев  отидох до Атина, за да информирам гръцкото правителство за получените резултати във вота. За нас беше много важно да запазим добри отношения с южната ни съседка. В онзи неясен момент за България това беше стратегически проблем, защото Гърция беше, така да се каже, наш „ходатай” в НАТО, в Европейската общност. Прие ме министър-председателят Мицотакис и след като го информирах за резултатите, изразих моята увереност, че ние сме убедени, че отношенията между България и Гърция ще се развиват благоприятно и не бива нищо да ги помрачава. Мицотакис замълча за един миг и каза: „Връщате се в България, г-н Симеонов, и казвате на президента Желев и на ръководството на СДС веднага да направите нови избори. Тези избори ги обявявате за недействителни”. „Как така?” „Защо?”, недоумявам аз. „При това положение СДС ще направи неизбежно коалиция с ДПС. Вие не бива да допускате турската партия до властта, защото повече няма да можете да ги изгоните оттам. Не само на вас, и на нас ще създадете проблеми”, каза гръцкият премиер. Аз казах, че ще предам думите му, както и стана. Но, разбира се, от СДС повториха, че съм комунист. Александър Йорданов обяви, че са спечелили изборите с малко, но завинаги. След няма и година СДС падна от власт. ДПС остана във властта допреди година.

- През последните години СДС май напълно загуби позициите си. Защо се стигна дотам?

- Според мен кризата в дясното пространство започна тогава – 1991 г. След това продължи и се задълбочи, защото тези, които поведоха СДС, обявиха че демократичните сили са десни.   СДС беше учреден като широка коалиция, където имаше и крайна левица, и крайна десница, но всички бяха за демокрация. Не трябваше да се отрича правото на лявомислещи хора в страната да бъдат за демокрация. Това даде шанс на старата номенклатура да оживее. Освен това те не разбраха, че избирателите с демократични убеждения в България са изградили своите убеждения в рамките на една тоталитарна система, а не защото семействата им са свързани с додеветосептемврийската буржоазия. Ще ви дам пример с проф. Николай Василев. Той е син на партизански командир. Баба му е активен борец. Той самият беше член на комунистическата партия. Може ли човек да каже, че проф. Николай Василев  не е демократично мислещ и не е демократ. Това неразбиране капсулира СДС. През 1968 г. от Института по социология беше проведено представително за страната изследване по метода на косвената анкета. Близо двайсет хиляди изследвани лица.  Такова нещо в момента не може да се проведе.   Изследваното лице не се пита, а информацията се събира от други източници – документи, разговори със служебни лица и хора от неговата микросреда. Лицето дори може да не знае, че е обект на изследване. Тази анкета показа, че около 3 на сто от българските граждани през 1968 г. лично или семейно са засегнати от мероприятия на народната власт:  национализации, изселване, народен съд, трудови лагери, някаква форма на репресии – 3%. Ти не можеш да градиш политическа сила, разчитайки на тези проценти, които през 1989 г. са по-малко. Значи трябва да разчиташ на демократично мислещите хора, без да изпадаш в тази крайна позиция.

- Бяхте председател и на партия „Либерали”. Има ли вече такава партия?

- Има регистрация… Истината е, че не успяхме да се впишем в процесите, които стават. Ние искахме друг път за развитие на страната. Настоявахме за него. Имаме маса документи, но те  останаха неразбираеми за широката публика.

- Как живеете в момента?

- (Смее се.) Живея от пенсията си. Жена ми също е пенсионерка, така че, за да бъда по-точен – от двете пенсии. Жилището ми е същото, в което съм живял и до 10 ноември – панелен апартамент в „Люлин”…

- Звучи доста скромно, а ви набедиха, че като шеф на Агенцията за чуждестранна помощ сте продавали помощите и сте прибирали парите за себе си…

- Големи умници. Значимата ми придобивка от демокрацията е ремонтът на апартамента ми. Но като ви казвам това, не се оплаквам. Доволен съм, че децата ми се изучиха, знаят по няколко езика, изкарват си парите с работа като висококвалифицирани наемни работници. Нямаме скъпи имоти, автомобили, яхти, самолети, хеликоптери, къщи, но имаме себе си.

- Имате четири дъщери, доколкото знам три от тях не живеят в България. Защо децата ни бягат от родината си?

- Защото нямат работа. Затова младите и образовани хора бягат от България.  Едната ми дъщеря е в Гърция, другата в Холандия, третата в Германия.  Там се чувстват добре и живеят добре.