Stefan Tafrov

Един от най-важните моменти в живота ми бе през юли 1972 г., когато ме приеха във Френската гимназия в София и започна моята голяма любов с езика на Молиер както казват понякога французите. През онези времена в нашата гимназия владееше по-либерален дух, отколкото другаде, а учителите ни бяха знаменити - на първо място блестящият и много преследван в младостта си от комунистите Георги Въртигоров, завършил френска литература във Сирбоната, автор на много добрите ни учебници по френска литература и цивилизация за 10 и 11 клас, безкрайно колоритният и сърдечен Кирил Бояджиев (Бужи), Нели Джифарова (Маринова), Корнелия Старирадева, Марк Монен, Кристин Мюзар. Библиотеката на Френския културен институт бе единственият западен културен институт в София, откъдето можеха да се заемат книги и да се чете периодика в малката читалня на бул. "Витоша" и ул "Денкоглу", където ходех като ученик почти всеки ден. Освен език на културата, литературата и познанието за мен френският стана езикът на свободата. Французите нерядко казват: всеки свободен човек има две родини - своята и Франция. И за мен е така, само че аз имам две родини - моята и френският език.