Съгласен съм, че „подкрепилите“  Първанов или Дянков се партизират. Независима гражданска подкрепа се оказва невъзможна. У нас така става. Създадена е мисловна схема, при която си или „наш“, или „чужд“. Не можеш да бъдеш над и вън от схемата.

Това, според мен, е една от причините, които пречат на развитието на гражданското общество.

Нещата се влошават от това, че „наш“ и „чужд“ всъщност означава – „русофили“ („комунисти“) и „американофили“ („демократи“).

Русофилите по традиция се свързват с БСП, те са тайно или явно антиглобалисти (антиимпериалисти). Противници са на имперската роля на САЩ и еднополюсния свят и се противопоставят на всяко влизане на САЩ у нас. Те са привърженици на лозунга – „Русия е наша освободителка и братска страна“, „ние сме си наши“, отиват дори до идеята за „православната общност“. Образите от Студената война са живи в съзнанието им и те продължават, явно или скрито, да защитават Голямото разделение на Света. Пропускат да коментират елементарни неща: Русия днес е капиталистическа страна, в която вместо Политбюро на ЦК на КПСС управляват група олигарси, които ръководят страната по проста схема – копиране на САЩ технологично и потребителски; да запазим, дори разширим, чрез нефтените и газовите си ресурси, съветската сфера на влияние!

„Американофилите“ („демократите“) , или привържениците на ориентацията на страната към Запада, смятат, че злото, случило се на България, започва с Освободителната война, преминало е през Септемврийското въстание (като услужливо забравят 9 юни 1923), ударило ни е на 9 септември 1944 (като пропускат, че сме съюзници на Хитлер до този момент). Периодът на тоталитарния комунизъм е възприеман и пропагандиран като абсолютното Зло, без да си дават труда да посочат, че през целия този период страните  от „Свободния свят“, които са сравними с нашия манталитет, размери и потенциал, са наше огледално подобие. Там управляват болшевики с обратен знак. “Западняците“ посочват, че днес цялата ни химия е в руски ръце, енергетиката, кажи-речи, също, “руската мафия“ с многобройните си разклонения е като у дома си. Техният лозунг е – Да се освободим от Русия!..

Двата лагера, ако ги погледнем отстрани, са примитивни. Те са крайно едностранчиви,  което е обяснимо: мотивацията на техните говорители едновременно е емоционална и материална. Те са обгрижвани от руски или западни структури по най-различни начини.

Така стана, че в случката Първанов-Дянков, Първанов олицетворява „русофилите“ („комунистите“), а Дянков - “американофилите“ (или „демократите“).

Двупартийното говорене и интерпретации заливат медиите. От девет кладенци се носи вода, за да се подкрепи „нашия“.
Дянков е самоуверен и неточен. Политическото му говорене е под всякаква критика. Нещо по-лошо: не Кристалина Георгиева, а той подсказва за атмосферата и манталитета на служителите в Световната банка. В сблъсъка с Първанов той показва кухнята, където се е утвърдил като специалист. Вероятно многото информация, която имат в Световната банка, ги е довела до разрушителна самоувереност. А тъй като банката е „световна“ и те трябва да защитават това нейно реноме, вътрешната им йерархия изглежда е от паравоенен тип, което ги прави груби с подчинените и сервилни пред началниците. Без никакво съмнение политиката на Световната банка, която излъчва образци на поведение към всички банки, е една от причините за сегашното финансово и икономическо сътресение…

Дянков!

Ще дам един пример с него:  сметката му как, като обложи с акциз домашната ракия, в хазната щели да влязат 50 милиона. Защо мислеше така? Защото толкова ракия, по толкова и толкова акциз давала 50 милиона. Вероятно той е добър математик. Но той не разбира, че за обществените процеси (включително и за акцизите) две плюс две не правят четири. Може да са пет, може – осем, а е възможно и нула. Всякакво число е възможно. Защото човекът, който пече ракия за себе си, я пече предимно за да бъде на далавера. Да му бъде по-евтино. Малко е вероятно той да хукне да плаща акциза. Дянков не знае, че неговата математика не може да пресмята мотиви и цели – индивидуални или общностни, да не говорим за етнокултурните особености. Те не се пресмятат и мерят. Те, в най- добрия случай, могат да се разкажат. А това ще рече, че той е проблемен икономист и финансист.

Той е тип – папагал. Научил е някакви стандартни формули на инструктивно поведение (на Световната банка), вероятно в интерес на едрия капитал, който стои зад гърба й, и ги повтаря. Където е отивал от нейно име, той е казвал: „Толкова литра ракия, по толкова акциз, ето ви 50 милиона. А сега платете за съвета!“…

Когато нарече учените от БАН феодални старци, Дянков всъщност ни се изповяда: „аз нямам понятие от история и институционално изграждане и нищо не разбирам от социална еволюция, а по въпроса за управлението в държава съм гола вода, но зная, че всичко, което е създадено по съветски образец, е лошо“.

Дянков мисли по модела на „русофилите“ – с понятия от Студената война, но с обратен знак. Той клечи в противниковия на тях окоп. Затова и така силно ги дразни. Неприязънта към него е ирационална. Тя е омраза към американския империализъм, който е Зло, докато руският империализъм е Доброто…

Затова и Първанов му скроява шапката по този маниер. Мрачно и отмъстително. Онзи отива да му се извини, а той му произнася назидателна реч. В срещата между двамата, метафорично казано, се срещат два призрака от Студената война.

Аз не желая да участвам в тази война на митове, която български политици, политолози и други мъдреци, искат да ни наложат като ПОЛИТИЧЕСКОТО В БЪЛГАРИЯ.

Полическото говорене у нас трябва да се разположи в друга координатна система:

САЩ, Русия и другите големи геополитически играчи са капиталистически страни от различни изповедания, но с еднаква цел – капиталистите им да печелят пари, държавите им да упражняват влияние. Включително и в България, включително и на Балканите. САЩ са водещата сила. Те са, все още, световният полицай. Но освен това са лидер в развитието на технологиите и образците на масовата култура и потребление. А Западът като цяло е обсебил световния разказ (можете да направите прост преглед на филмите, които гледате, на литературата, която четете, на софтуера, който ползвате, на телевизиите, които избирате с дистанционното, на новите думи, които ползвате…).

Друг алтернативен разказ има. На талибаните, разрушили статуите на Буда. На митоманите от Студената война.
Моят избор е пределно прост… Като на Абрамович – бих предпочел да гледам мач в Лондон, отколкото в  Камчатка. Като на хилядите руснаци, които купуват имоти в Западния свят, включително и в България, а не в Афганистан или Пакистан. (Нямам нищо против народите на тези страни.) На руснаците, които предпочитат да учат на Запад, а не в Багдад…
Моят избор за България е като избора на Русия: да се европеизираме!

Трудно е, защото го правим подражателно, без чувство за достойнство и национална отговорност. Тоталната приватизация е глупост. Съгласието със всичко, което искат от нас (често в защита на корпоративни интереси), е простотия.
Ние сме държава. Държавата преди всичко е основна ценност.  (АЕЦ не е въпрос Русия или Запада, а каква е нашата полза.) Всички български граждани са еднакво българи. Всеки българин е свободен и правата му защитени. Изгражданият социален ред трябва да бъде справедлив. Икономическите досиета трябва да се разкрият. Студената война, комунисти и фашисти са минало…

Навлизам вече в друга тема.

„Беседата“ Първанов-Дянков е политическа игра от друго време…

Не искам да бъда в схемите на „русофили“ и „русофоби“, нито на „комунисти“ и „демократи“. Аз съм свободен гражданин на свободна страна.

(Разрушиха мавзолея, без да разбират, че това е паметник на една епоха от българската история, а не борба с „комунизма“; „демократ“ говори по телевизията против Димитровград, защото архитектурата му била “сталинска“ и бил построен от бригадири, събрани насила, което пък е просто лъжа; „демократите“ били виновни за прехода; „комунистите“ грабили страната половин век и пр., и пр. митоманско мислене…)