Анотация
Книгата си поставя за цел да анализира държавното планиране в контекста на социални и естетически теории за отношенията власт - култура и изкуства – общество. Разбирането за идеологията се базира върху интерпретации на теорията на Алтюсер за идеологическите апарати като система от материални структури, практики и институции, осигуряващи социална кохезия и спомагащи за интегрирането на разнородните социални групи или класи за постигане на целите на политическата власт. Осъществената историческа реконструкция на държавното планиране от началото на ХХ век до момента си поставя за цел да създаде „дълъг разказ“ (по Бродел), базиран по-скоро върху извеждане на структурни и системни съответствия, отколкото върху проследяване на всички етапи на развитие. Фокусирани са две конкретни декади: 20-те години и 90-те години на ХХ век, бележещи повратни точки в промислянето и реализирането на практика на държавното планиране, съответно в СССР (и после в Социалистическия лагер) и в посткомунистическата ситуация (и в системата за планиране на ниво ЕС). Основен предмет на изследването е констелацията от идеологически апарати и техните различни функции, разгледани през политическите концепции за култура. Континуитетът при реконструирането на взаимодействията власт – изкуство се проследява като дълготраен процес през две проблематизации: на „съюза“ между изкуство и технологии и на понятието за автономия на изкуството. Пресичането на двете теми е очертано като разказ, започващ от първото десетилетие на ХХ век с успоредяването на мащабния проект за електрификация на СССР – ГОЕЛРО, и легендарното произведение на руския футуризъм „Победа над Слънцето“. Пърформансът е анализиран като версия на властовите претенции на авангардите за изграждане на нов свят чрез замяна на слънцето с електричеството и технологиите. Този разказ продължава до съвременни интерпретациите на ролята на културата като ресурс за критическо осмисляне на дигиталната ситуация. Той акцентира върху „политическата програма“ (по Гройс) на авангардите и върху потенциала на произведениятa на изкуствата да създават изпреварващи и изненадващи визии, метафори и прогнози за социалните трансформации и да предлагат алтернативи в мисленето за политическите, културните, технологичните промени. Също да произвеждат паралелни 5 време-пространства и фигури на интеграция, които макар и за момент успяват да дезинтегрират системата от идеологически апарати.
Annotation
This book’s purpose is to analyse state planning when it comes down to social theories of the relation between the power structure and the culture and society and art. Understanding of ideology in this book is based on interpretations of the Althusserian theory of ideological apparatuses as a system of material structures, practices and institutions facilitating social cohesion and assisting in the integration of diverse social groups or classes in the name of the political power structure. The book’s historical reconstruction of state planning from between the beginning of the XXth century until now aims to create a “long narrative” (as per Braudel), based more on the quantification of systemic and structural consistencies than tracking any and all stages of development. Two specific decades are focused: the 20s and 90s of the XXth century, noting turning points in the outlining and realization of state planning, accordingly in the USSR (and later on in the Socialist camp) and in the post-communist situation (and the planning system of the EU). Chief subject of this study is the constellation of ideological apparatuses and their functions, observed through the political concepts of culture. Continuity in the reconstruction of the relations between power structure and art is tracked as a long term process via two problematisations of the “union” between art and technology and the term “art autonomy”. The correlation of the two topics is outlined as a narrative beginning from the first decade of the XXth century, with the co-existence of the GOELRO mass electrification project and the legendary Russian futurist opus “Victory over the Sun”. The performance is analysed as avant-gardist political pretenses of the ruling class for the creation of a new world via the replacement of the sun with electricity and technologies. This narrative continues to the contemporary understanding of culture as a resource for critical analysis of the digital situation. The text accents on the “political program” (according to Groys) of the avant-garde and the potential of artwork to create foretelling and surprising visions , metaphors and prognoses of social transformations to come and to offer alternatives in thought for political, cultural and technological changes. Also to produce parallel time-spaces and figures of integration, which even for a moment can disintegrate the system of ideological apparatuses.
Twitter
Facebook
