ВЪЗРАЖЕНИЕ

срещу Решение № 2 от 12 октомври 2006 година на Комисията за етика в електронните медии

Уважаеми дами и господа,

Благодаря ви, че на 25 октомври 2006 година ми препратихте РЕШЕНИЕ № 2 от 12.10.2006 по повод мое писмо - ваш вх. № Ел. М. – 8/01.08.06. Обръщам се към вас на основание чл. 20. ал. 1, точка 1 от ПРАВИЛНИКА за дейността на Комисията за етика в печата и на Комисията за етика в електронните медии.

Мога подробно да разгледам всяка от точките на вашето решение № 2, но за да икономисам ваше и мое време, се спирам на първата, втората и четвъртата точка:

1. Вие казвате:

“В предаването “На четири очи” от 30.07.2006 г. г-н Петьо Блъсков е гост и коментатор. Самата му позиция на такъв показва, че принципът за ясно разграничаване на фактите от коментарите и предположенията е спазен в рамките на предаването.

В изказването на г-н Блъсков, което е дало повод на г-н Симеонов да подаде жалба до Комисията за етика в електронните медии се казва “да не се връщаме назад във времето, да отиваме при продажбата на помощите от т.нар. Агенция за помощи 90-91 година, Петко Симеонов и Спас Русев, откраднаха се едни милиони долари." Не е изрично посочена връзката между деянието и този, който го е извършил, в резултат на което квалификацията “престъпник” по отношение на г-н Симеонов е спорна.”

Писах в жалбата си, че по мой адрес се разпространяват клевети за неизвършени престъпления. Блъсков твърди: “Откраднаха се едни милиони долари”. Моят въпрос е кога и кой доказа, че има откраднати милиони долари. Няма такова доказателство! Няма “деяние”, дами и господа от Медийната комисия! Блъсков твърди, че има убийство, без някой някога да е показал труп. Има дрънканици в медиите.

Трябва ли Блъсков изрично да е подчертал връзката между мен и твърдението “откраднаха се едни милиони долари" в цитираното изречение, за да бъде ясно, че ме клевети? Нима не следва такъв извод? Смятате ли, че зрителят разпечатва текста на изказванията и разглежда къде има точка и запетайка?

Не е ли задача на Комисията да разглежда въпросите по същество, а не формално? (Както впрочем постъпвате в точка втора на Решението, за да оправдаете госпожа Ризова. Там вече не сте в “правния мир”. Две точки – два подхода.)

Казвате: “квалификацията “престъпник” по отношение на г-н Симеонов е спорна”. Блъсков по ваше признание ме прави “спорно” престъпен и за вас, това е в реда на нещата.

Аз не ви поставям въпрос дали мога да осъдя Петьо Блъсков за казанато от него, а ви питам – това етично ли е? Разликата е от небето до земята.

Етично ли е, питам ви, дами и господа от Етичната комисия, да се твърди по телевизията, че има откраднати милиони долари (долари!, за да бъде по-къдраво), без това изобщо да е доказано, и в същото изречение да се спряга моето име като ръководител на институцията, в която е извършена изфантазираната кражба на милионите долари? И според вас това не е клевета?

И смятате, че моята жалба е неоснователна?

Конкретно:   Като се има предвид казанато по-горе твърдя, че в споменатото предаване са нарушени: Точка 1.1.1 на Етичния кодекс на българските медии в частта й “Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация”  Точка 1.1.4 на Етичния кодекс на българските медии “Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията” (прави се коментар върху измислени факти) Точка 1.3.4 на Етичния кодекс на българските медии “Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.” Точка 2.6.1 на Етичния кодекс на българските медии “Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като “престъпник” преди издадена присъда.” Точка 2.7.1  на Етичния кодекс на българските медии “Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации.”   Като се основавам на ПРАВИЛНИКА за дейността на Комисията за етика в печата и на Комисията за етика в електронните медии, където в чл. 16. ал. 2 вие сте задължени – цитирам: “При разглеждането на случаите Комисиите се ръководят единствено от нормите на Етичния кодекс “ твърдя, че в Решение № 2 на уважаемата комисия в точка 1 на мотивите са нарушени: Точка 1.1.4. на Етичния кодекс на българските медии “Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията” (твърдите, че съществува “факт” – престъпно деяние) Точка 2.6.1. на Етичния кодекс на българските медии “Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като “престъпник” преди издадена присъда.” (Тъй като ме квалифицирате като “спорен престъпник”.)

2. В точка втора на мотивите вие оправдавате госпожа Ризова.

Какво е могла да направи тя, когато Блъсков изрича клеветата си, аз не зная. И не искам да й давам съвети. Тя е професионалистът.

Подчертавам, че я намирам за талантлива и умна журналистка. Убеден съм, че пред себе си има дълга и успешна кариера. Искрено го желая.

С вашето решение обаче вие искате да я поощрите да не обръща внимание на клевети, изречени в нейно предаване, а моята видна, макар и неформулирана цел е тя да обмисли и да намери вариант на реакция в подобни случаи.

Но тук има друг проблем, на който в жалбата си не исках да се спирам.

В предаването участват двама журналисти. Това поставя нещата по особен начин. Вие казвате в точка 2 на мотивите: “Комисията за етика в електронните медии счита, че не може да се изисква водещият журналист да носи отговорност за изказвания на гостуващите, които не са провокирани от него.”

“Гостуващият” в случая е виден журналист. Значи е възможно и от вас ще бъде напълно оправдано, ако двама журналисти (едният водещ) имат тайно споразумение, за което вие разбира се няма да знаете, водещият да покани другият, а другият ще маскари?

Категорично подчертавам не твърдя, че в предаването на “На четири очи” от 30.07.2006 случаят е такъв. Отново го подчертавам.

Твърдя само, че с решение № 2 на уважаемата комисия се стимулира създаването на недосегаем манипулативен модел в електронните медии, който може да се използва от недобросъвестни журналисти. А такива има.

Конкретно: В ПРАВИЛНИКА за дейността на Комисията за етика в печата и на Комисията за етика в електронните медии, където в Чл. 16. ал. 2 вие сте задължени – цитирам: “При разглеждането на случаите Комисиите се ръководят единствено от нормите на Етичния кодекс “ В споменатия Кодекс изрично е казано (цитирам част от бел. 2 към преамбюла), че принципите, върху които той е изграден ”формират основите на саморегулацията на българските медии.” С Решение № 2 вие съдействате за възникване на манипулативни механизми на саморегулация в българските електронни медии. Твърдя, че вашето решение е в противоречие с духа и текста на Кодекса. От подаването на моята жалба (1 август 2006 година) досега минаха повече от два месеца. От нея е ясно – не от вашето решение и няма защо то да се чака, че в предаването на “На четири очи” от 30.07.2006 г. е казано нещо по мой адрес, чиято верност аз категорично оспорвам. В Етичния кодекс точка 1.2.1. гласи “Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.” Отбелязвам, че действието на тази точка не е обвързано с решение на Уважаемата комисия. Тя е валидна за всички медии, подписали Кодекса. Твърдя, че госпожа Ризова нарушава тази точка. Не желая никакво публично извинение. Подчертавам това и искам Уважаемата комисия да вземе съответното решение на основание чл. 19 алинея 3, цитирам “Комисията може да освободи медия от задължението за публикуване/излъчване и да не обяви решението си за налагане на порицание, ако това се налага с цел защита на засегнатото лице и е поискано изрично от него.”

3.В четвъртата точка на мотивите казвате:

“Комисията за етика в електронните медии признава субективното право на г-н Симеонов да се чувства засегнат и препоръчва в подобни случаи, преди да се обърне към Комисията, жалбоподателят да иска право на отговор от водещия и медията, които са длъжни да предоставят такова по закон.”

Както заявих пред вас на заседанието на 12 октомври, търсих госпожа Ризова. Беше невъзможно да се свържа с нея. Лично занесох жалбата си в Нова телевизия и тъй като не успях да се срещна с никой от нейния екип, я предадох в офиса на Нова телевизия с вх.№ 20931 от 1 август от 2006 година.

Знаете, че нищо не съм искал от Нова телевизия и на самото заседание по ваше настояване трябваше да формулирам искане. Казах, че за мен би било достатъчно госпожа Ризова да изрази съжаление за случая, като имах предвид, че ще бъде достатъчно да ми каже по телефона, че съжалява, дето така се е случило. Смятах, че изказването на съжаление ще се уточни помежду ни.

За мен щеше да бъде напълно задоволително вие като етична комисия да вземете решение, че жалбата ми е основателна. Нищо повече. Нищо!

Защото всички знаем силата на моралната санкция. Социалната постройка е издигната върху основата на представата ни за правилно и неправилно. Върху това се гради социалният ред. Представях си, че вашата основна цел е точно такава. Да казвате “да” или “не” и ако някой иска компенсация, да я обсъдите с него.

Според мен, такава, ще я нарека “абстрактна санкция”, е особено подходяща за случай като този: външен на медията човек изрича клевети по време на пряко предаване, в което възможностите за реакция от медията са минимални.

На кого да се оплаче засегнатият, ако не на вас? Кого да санкционира Комисията?

Тя просто може да даде оценка: това е нередно.

Подобни меки санкции имат твърди последствия в развитието на медийната култура както на професионалната общност, така и на обществото...

Вие вземате решение, че жалбата ми е неснователна. Хубаво.

Вашата комисия определя при засегнати интереси кое е етично и кое не в практиката на електронните медии. Вие определяте дали е спазена моралната норма. Нормалното.

Вашата комисия с решение № 2 казва, че е нормално по национална телевизия да се твърди, че има извършено престъпление, без да е доказано, че има такова. Със същото решение № 2 вашата комисия определя, че е нормално да се свързват имена на граждани с неизвършени престъпления и по този начин да се прави внушение, че те са пръстъпници.

С вашето решение вие поощрявате тарикатите в медийните манипулации. Отваряте десетки врати. Според мен сте създали ярък прецедент в началото на своята работа.

В частен порядък вашето решения ме засяга лично: с него вие поощрявате всички онези, които периодично онанират върху представата как крада милиони долари от Агенцията за чуждестранна помощ. Вие им казвате, че техните клевети са морално оправдани и че на публиката трябва да се повтаря, и повтаря, вече петнайсет години, че аз съм престъпен тип. Та като ходя по улиците, да подвикват подире ми, да имам непрекъснати проблеми заради това, че съм “откраднал” милиони долари, да безпокоят постоянно децата ми и членовете на семейството ми. И при всяко ново изцепване по медиите на клеветниците и вятърничавите хора всичко това да започва с нова сила...

Съжалявам, че ме принуждавате да споделям такава информация.

...Така с решение № 2 вие нарушавате член 2.5.1 от Кодекса, който гласи цитирам: ”Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.”

Трябва ли да се потурчвам, да бъде македонеещ се или да се оциганя, за да разберете, че проблемът, който излагам пред вас е свързан с елементарните ми права на гражданин.

Ако желаете да бъдете в ролята на лисичата опашка в детските приказки и да замазвате нарушенията на етичния кодекс, решението ви е подходящо, ако, обаче желаете да участвате в битката срещу публичното говорене от типа “карай да върви”, поспрете се.

На основание Чл. 20. ал. 1, точка 1 от ПРАВИЛНИКА за дейността на Комисията за етика в печата и на Комисията за етика в електронните медии настоявам да възобновите обсъждането на моята жалба.

Настоявам

1. да вземете решение, че жалбата ми е основателна;

2. да разпратите вашето решение и моята жалба, както и това възражение до медиите, подписали Етичния кодекс.

Не желая да вземате решение някой да ми се извинява или да изказва съжаление – на четири очи или публично.

 

Бъдете живи и здрави.

Петко Симеонов

26 октомври 2006 г.