Maria Nikolaeva

Днес се чух с приятел, когото познавам от много години и постепенно изпуснах от поглед, пишехме си смс-и за празниците и дотам. Сега ми каза, че търсел работа, като шофьор. Стана ми странно, навремето работеше за силов бос, всъщност така се запознахме. Беше точно от онези мъже на честта, които някои свързват с групировките и, които изчезнаха, заменени от момченца с маникюр и ризи на Армани...

После убиха шефа му, беше в първите редици на погребението и май след това изчезна от полезрението ми...

И днес се заговорихме пак за миналото, минахме през класичиското "истинските мутри са в парламента"...

И накрая ми призна, че след убийството на шефа си е зациклил във времето и сякаш е спрял да живее, увиснал в миналото. А аз се замислих, че ние преживяхме групировките, но не и хората, които им прокараха път, а после ги унищожиха. За разлика от онези босове, които плачеха на сръбски балади и трошаха в стените чаши с уиски, те оцеляха, налагайки нов тип престъпност. Узаконена престъпност.