Роден е на 26 юни 1884 г. в Кюстендил. Трети син в семейство с 6 деца.

Учи в Турския лицей в Солун. Заради Балканската война прекъсва учението си там и се завръща в родния си град.
Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".

През 1935 г. става министър на правосъдието в първото правителство на Кьосеиванов.

Депутат в 24-ото и подпредседател на 25-ото народно събрание.

Подкрепя алианса с нацистка Германия, с надеждата, че той би могъл да помогне на страната ни да си възвърне териториите, загубени по време на Балканските войни. На 7 март 1943 г. неговият приятел и съгражданин Яко Барух му съобщава, че правителството подготвя депортация на българските евреи. На 8 март след бурен разговор с вътрешния министър Петър Габровски успява да отложи изселването им. Изготвя протестно писмо, в което настоява кабинетът на Богдан Филов и цар Борис Трети да не допуснат това тежко престъпление. Под писмото се подписват 42-ма народни представители. Общественият протест, възбуден от него, кара правителството да се откаже от плановете си да депортира 50 000 евреи, живеещи в България. Пешев обаче е наказан с освобождаване от поста му като заместник-председател на парламента.

В дневника на Филов, издаден в България още през 1990 г. - за разлика от спомените на Пешев, непотърсени в архивите и до днес, под датата 19  март по повод протестната подписка има следната закана: "Това е демонстрация, която ще има последствие". На 25 март в парламента Пешев е бламиран и свален от поста.

След 1944 г. той е изправен пред съд заради участието си в предишното про-немско правителство и е осъден от Втори състав на Народния съд на 15 години затвор за прояви на "антисемитизъм". Лежи около 1 г. в Софийския затвор. (Неговата роля за спасяването на евреите в страната кара съда да намали присъдата му, и след една година затвор, той е освободен.) Жилището му на ул. "Неофит Рилски" е отнето. Забранено му е да упражнява професията си. До смъртта си на 20 февруари 1973 г. живее в дома на своя брат инж. Иван Кираджиев.

Лишен е от пенсия. Такава му отпуска Израел  през 1965 г. През януари 1973 г., Яд Вашем го удостоява с титлата “Праведник на света”.

През 70-те години написва своите спомени, които веднага са предадени в Историческия архив.

 През 1998 г. в българския парламент се състои тържествено честване на делото на Димитър Пешев.