Димитрия Табакова

Димитър Николов Караколев е роден на 11 юли 1932 г. в село Фатово, Смолянско. Той е четвъртото дете в бедното семейство на Злата и Никола Караколеви. В жаркия юлски ден майка му, както обикновено, е на нивата, където се случва и раждането на първото момче, след три родени момичета в семейството. След него Злата и Никола имат още две живородени деца.

Животът е труден в бедното планинско селце. Храната не достига. На трапезата почти всеки ден има фасул и картофи. По-големите момичета се включват в отглеждането на по-малките деца.

На пет години Димитър се разболява тежко. Никой не знае точно от какво е болен и никой не дава надежда, че ще оздравее. Детето отказва да се храни, единственото, което иска, е кромид лук. Докато един ден чудото се случва и той оцелява.

По-късно тръгва на училище в с. Полковник Серафимово. Умно и будно момче е. Очите му светят, жадни за знания. По всички предмети е отличник. За съжаление парите не стигат и трябва да работи, за да помага в издръжката на многолюдното си семейство. Завършва основно образование и започва да работи. Първо в отглеждането на животните и по нивите. След като навършва осемнадесет години, отива в казармата. Военната си служба отбива в гр. София. Служи цели 3 години. След това се прибира в селото си и започва работа в строителството в град Рудозем.

Активно участва в живота на ДСНМ в селото. Там членуват много младежи и организират различни мероприятия - събрания, вечеринки, бригади и др. Там се запознава с Мария Караянкова от същото село. Двамата се харесват и през 1955 г. създават семейство. Димитър отива зет, защото в дома на Мария децата са само две момичета.

Сватбата е през юли. През зимата обаче в строителството няма работа. Дюшекът на младото семейство е запълнен със сухи листа, а те вече очакват първото си дете. Вземат на вересия легло и дюшек, с уговорката да го платят напролет, когато Димитър започне работа.

На 1 април 1956 г. се ражда първата им дъщеря Златка. Бебето избързва да се появи на света, защото Мария е принудена да помага за засяването на разсада за тютюн, с който се опитват да спечелят пари върху единствената заплата. Бебето е недоносено, малко и слабо. Хората ги съветват да изчакат с почерпката и да се уверят, че то ще оживее. За щастие малката Златка се преборва и оцелява.
Една година след това умира бащата на Мария. Едниственият човек, на когото разчитат за някаква подкрепа, вече го няма. Те продължават борбата с живота сами. Живеят в с. Фатово, Димитър продължава да работи в строителството, а Мария гледа детето си и помага в отглеждането на тютюна.

През 1961 г. се ражда втората им дъщеря Милена. Димитър започва работа в ОУ на МВР - Смолян, като милиционер. Изпращат го на шестмесечен курс в гр. София. Тогава умира майка му. Тази отрудена и измъчена селска жена си отива тихо и кротко, както е и живяла, споменът за нея обаче остава и с първородната дъщеря, която носи нейното име. Поради трудния и непоносим живот в селото, семейството решава да се премести в гр. Смолян.

Настаняват се в общинско жилище с две стаи, в една къща, която е в двора на гаража на Гранични войски.
Златка вече трябва да ходи на детска градина, за да се социализира с децата от града. Един ден тръгват с баща й, за да я запишат. Момичето става любимка на госпожа Аврамова в I ОУ „Кирил и Методий”, защото е лъчезарна и я записват в предучилищната група.

Мария все още не работи, отглежда малката си дъщеря. Заплатата на Димитър  не е голяма - 70 лв., но 5лв. от нея той слага на влог в ДСК, а с останалите се справят - за наем, за храна и всичко останало, което е останало.

През ваканциите от училище децата са на село при баба си, за да помагат за сушенето на сеното, в прибирането на тютюна, при пасенето на кравите.

Семейството живее трудно, всички се включват в работата, за да помагат, но децата са отлични ученици и се справят с трудностите.

През 1964 г. Димитър се разболява. След ... Златка е една деветгодишна. Тя вижда страданията на майка си и заедно с нея тъгува за баща си, докато Милена е още мъничка. Мария остава сама без никаква издръжка. По най-бързия начин решава да започне работа като работник-кухня в Белодробната болница в града. Лекарите знаят за заболяването на мъжа й и всячески се опитват да й съчувстват и помагат. След шестмесечно лечение в София, Дмитър се обажда на жена си и иска от нея да отиде да го прибере. Преди нова година Мария и зет й заминават  и прибират Димитър. Когато той се движи по улиците, хората го отбягват, страхуват се от болестта му. Дали диагнозата му е била неточна, дали е станало чудо, никой не знае. Факт е, че Димитър се възстановява и започва работа.

Вече са в нов апартамент - общинско жилище в блок. Децата са пораснали и двете стаи не стигат. Димитър мечтае да построи своя къща  и не спира да се опитва да получи парцел за новия си дом. Когато Златка е гимназистка, семейството получава дългожеланото място за строеж. Започват изкопите. В този момент Мария и Димитър работят и имат спестени само 10 000 лв., страхуват се да вземат заем. Това, което могат да направят сами, го правят. Не наемат майстори, Димитър умее всичко. Понякога идват на помощ някои близки и роднини, друг път познати помагат с уговорката, денят да бъде върнат с труд на тяхната къща. Така постепенно новият дом е готов. От заплата на заплата купуват дограма, плочки и други необходими неща. През 1974 г. семейството вече живее в новия си дом, не е луксозно обзаведен, но радостта, че е техен, е огромна и искрена.

Златка става студентка в Пловдив, а на следващата година се омъжва. Отговорностите на Мария и Димитър стават повече, те трябва да помагат в отглждането на внука си, за да може дъщеря им да продължи образованието си.

Димитър работи много, в свободното си време е по строежите, за да увеличи доходите си. Мария се явява на изпит за готвач и започва работа като главен готвач в Благоустройствени строежи. Подменя обзавеждането на етажа, на който живеят, другите дават на квартиранти.

През 1980 г. Милена става студентка в София. Златка се завръща в Смолян и се установява там и започва работа в ОК на ДКМС, а синът й е ученик. През 1983 г. се ражда и вторият внук на Димитър от Милена, детето остава в Смолян, тъй като Милена още е студентка. Същата година умира майката на Мария, която им е помагала с храна, добивана от кравата й. Двамата решават да продължат да я гледат. Тези трудови хора хора бяха неуморни, работеха, гледаха внуци, гледаха и кравата си.

Така през 1986 г. се ражда и внучка, второто дете на Златка. Тя носи името на Димитър. През 1988 г. Мария и Димитър се пенсионират и започват да отглеждат детето, а Златка се връща на работа. Междувременно Димитър решава да се завърнат в с. Фатово, за да гледат кравата си там, тъй като пасищата са в селото, започва основен ремонт на къщата, за да може да се живее в нея,  зимните месеци отново се прибират в Смолян, а пролетните месеци отново се връщат във Фатово и така години наред. Внуците лятото са при тях, а любимите баба и дято им предоставят едно прекрасно детство сред природата, изпълнено с любов и игри. През отпуските младите също им помагат за пасищата.

Мария и Димитър започват един много труден съвместен живот, но благодарение на това, че винаги са единни и заедно, те постигат всичко сами. Помагат на децата си по всички възможни начини.

През лятото на 2006 г. Димитър се оплаква от болки в корема. В смолянската болница решават, че е рак на корема. След консултации в МВР болница София, се оказва, че е херния, заклещена в дебелото черво. Вземат решение за операциа, която трае 45 минути, и всичко е наред. 15 минути след това Димитър просто заспива, сърцето му не издържа, защото е имал интоксикация и много други придружаващи неадекватно лекувани заболявания. На 19 септември 2006 г. Димитър Караколев умира в София - тихо и кротко, както живя.

Поклон пред паметта на този достоен човек, който през целия си живот само работеше, никога не мърмореше, седнеше ли на масата, чакаше всеки да се нахрани, едва тогава, ако имаше за него, се хранеше и той, дори животните, които гледаше, бяха с предимство, имаше ли гозба, първо сипваше на кученцето си. За него най-важно беше семейството му да живее добре. Имаше една мечта, децата му да имат всичко, защото той изживя живота си в лишения. И го постигна. Остави на децата си собствени домове, земи, коли, всичко необходимо. Всички го обичаха и никога няма да го забравят.

Съпругата му Мария още е жива. Най-трудна е загубата за нея, защото те се бореха срещу всичко заедно, защото човекът до нея бе най-добрият човек на света.

Пловдив, 2011