Димитровден

Св. Димитър
Св. Димитър
Снимка: news.burgas24.bg

Икона на Св. Димитър получи в навечерието на големия християнски празник Димитровден българският храм "Св. Димитър" в Одрин. Дарението е от Фондация "Европейски инициативи- Димитър Янков"- Несебър. Години наред несебърската фондация и българската общност в Одрин осъществяват сътрудничество и взаимни инициативи за отбелязване на големите християнски и национални празници, както и за разпространението на българската култура и обичаи извън границите на страната ни.

Свети великомъченик Димитрий Солунски. Димитровден - 26 октомври



На 26 октомври през 306 година бил посечен свети Димитрий Солунски, наричан още Мироточиви. Той бил роден около 230 година в Солун. Баща му бил градоначалник, който поради гоненията на християните тайно изповядвал учението на Спасителя. В дома си имал стая превърната в молилня с икони на Богородица и Иисус Христос, където с жена си тайно кадели тамян и отправяли своите възнесения. Най-много се молели на Господа да ги дари с дете, тъй като възрастта им напредвала, а потомство нямали. Бог чул техния зов и ги дарил със син, когото нарекли Димитрий. От малко момчето било посветено в християнската религия. Растяло ученолюбиво, с вярата в истинския Спасител на човеците. След кончината на баща му, владетелят на източните земи Максимилиан Херкулий, като видял колко умен, разсъдлив и образован е младия мъж, го поставил на мястото на неговия родител, като изрично му заповядал да прочисти града от християните.

Поел градоначалничеството Димитрий управлявал с кротост и вместо да преследва последователите на Христа, ги покровителствал, което се разчуло и гневяло римските военачалници.

През есента на 306 година известният с жестокостта си цезар Галерий на връщане от далечен поход минал през Солун и отседнал там. И той бил чул за отношението на градоначалника към християните. Извикал го при себе си на разпит и като се убедил, че мълвата е вярна, го хвърлил в тъмница.

Уморен от дългия поход, жаден за зрелища Галерий прекарвал времето си на арената. Там любимия му борец Лий се биел с християни и ги умъртвявал, като ги хвърлял на гладни, освирепели зверове или върху остриетата на копия. Един човек на име Нестор, благоверен християнин и предан слуга на Димитрий, решил да се пребори с Лий. Той отишъл в тъмницата и помолил Димитрий да го благослови, след което излязъл на арената, победил Лий и го наказал със същата смърт, която той отреждал на християните. Галерий побеснял и заповядал веднага да го убият. Като узнал, че Димитрий го благословил, се разпоредил с копия да посекат и него.

Когато спряло гонението срещу Христовите последователи, вярващите построили храм на Свети Димитрий. Не минало много време и в него започнали да стават чудеса. Затова народът построил още по-голяма църква, за да могат повече хора да се покланят пред светите му мощи. Когато събаряли стария храм и взели нетленното му тяло, видели, че от него тече миро. То било целебно. Поради това нарекли светеца-мъченик Димитрий Мироточиви.

Свети мъченик Димитрий Солунски се явява покровител на всички славяни. Култът към него бил пренесен от Тракия в Македония, Сърбия, Черна гора, Хърватско, Русия.

Според народния календар с Димитровден, наричан още Митровден, се приключвал есенния цикъл. В някои краища (също като Петковден) го наричат Распус. Това наименование идва от факта, че до Димитровден всеки се е разплатил, каквото има да дава го е дал, каквото има да връща го е върнал. Хората, особено наемните работници са разпуснати до пролетно-летния сезон. С Димитровден приключвали и дванадесетте дни изпълнени с много магически действия, насочени към омиротворяване на злите духове, върколаците, караконджулите и вам-пирите, както и към дивите животни, които през зимата правели големи пакости. Приключвали и забраните на жените да се занимават с плетене, шиене, предене, тъчене.

Свети Димитър е приет колкото като християнски мъченик, толкова и като митичен герой, в който народът ни е вложил своя представа. Възпял го е в много песни, в легенди.

Известно е следното предание:

Имало едно време бедно семейство. Мъжът бил рибар и изкарвал прехраната на себе си и жена си като ловял и продавал риба. В мир и сговор живеели двамата, само дето им било мъчно, че си нямат деца. Един ден мъжът уловил чудновата рибка. Тя проговорила и му казала да не я продава, а да я занесе в къщи. Жена му да я сготви и само двамата да я изядат. Костите да заровят в яхъра под яслите на кобилката. Рибарят така и сторил. Минало се време и жена му родила две момченца — близнаци. В същия ден и на същия час и кобилата се ожребила и тя родила две кончета. Кръстили децата Митър и Гьорги и им нарекли жребците. Пораснали момчетата и тръгнали по света. Единият на изток, другият на запад. Митър се сприятелил с баба Зима, а Гьорги другарувал с Пролетта. О тук идва и народната приказка — „С Митровден иде зимата — Свети Гьорги носи лятото“.

Тази притча е дала отражение и върху иконографския образ на двамата светци. Затова те се изобразяват на коне. Народът ни вярва, че Свети Митър е свързан със силите на мрака, със смъртта и студа. Това вярване съответства на една от големите задушници — Димитровденската, която е посветена на починалите близки. От Димитровден нататък се чакал и първия сняг. Светецът разтърсвал дългата си бяла брада и посипвал с нея земята и успивал природата. На този ден стопаните зазимявали инвентара си, прибирали всичко на сушина. Ако вечерта срещу празника луната била пълна, се вярвало, че ще има много сняг, посевите ще са на топло и идната година ще е плодородна. Следяло се, както и на някои други празници, кой пръв ще почука на портата. Какъв ще е първият гостенин (полезника) и според неговото имотно положение са гадаело за берекета в къщата. В много селища на този ден се правели събори. А тъй като едно време нямало род без мъжка челяд; наречена с това име, семействата се събирали да почетат своя именик и Свети Димитър на семейна трапеза. Традиционни гозби били: яхния от петел (ако именникът е мъж), от кокошка (ако е жена), овчи курбан, овнешки гювеч, печени ябълки, сладка пита, рачел от тиква, пестил.

В някои краища на Димитровден богатите стопани събирали своите аргати (наемни работници) и им правели богато угощение. От ония, от които били доволни, ги „главявали“ за работа и за през идващата нова година.