ПУБЛИКУВАНО НА 18.01.2017  

Обединението на родните националисти печели подкрепа.

Само да ви напомня, че Красимир Каракачанов беше кандидат за президент и на предишните избори, през 2011-та. Тогава получи по малко от процент, около 30 000 гласа. Сега има 570 000, около 15 пъти повече. Не може да има спор, че националистите заедно се превръщат в сериозна политическа сила. Всъщност гласовете им горе-долу са същите, на парламентарните избори те имат към 400 000 от 3,2 милиона гласували, сега имат 570 000 от 4 милиона, на президентските, но имат растеж от 2-3 процента... Обаче обединението носи заряд, а позициите им за бежанци и мюсюлмани стават все по споделяни. Вероятно ще запазят своя подем и на тези избори, така че можем да определим политиката им за успех, хората ги подкрепят повече.

И пред тези резултати десницата е парализирана, уплашена. Две са основните притеснения за десните партии в България: Първото, че те, десните, не могат да си позволят подобно говорене и политика, колкото и печеливши да са. И второто е, че техните приятели в Европа, партиите от ЕНП и политиците в ЕС ще се ядосат, ако критикуваме и коментираме тези теми. Според десницата в страната национализмът е малко табу, неудобна тема, която знаем, че я има, но някак е скверна за нас, не ни отива на идеологията.

И двете нагласи на демократите вдясно са заблуда. Ще се опитам да обясня защо, според мен, темата с бежанската политика и най-вече моралният сблъсък с фанатичния ислям е именно дясна политика.

Отначало нека кажем, че никой не притежава нотариален акт за политиката. Няма такова нещо, като запазена идея, или тема, в политическия живот. Напротив, истински добрите лидери винаги реагират, винаги се обръщат с лице именно към важните проблеми, откъдето и да идват. Говоренето за проблемите с бежанците не е запазена марка на националистите, десницата може и трябва да предлага решения в тази област.

По-важното обаче е, че десницата е тази политическа сила, която е решавала въпросите. Днес националистите говорят колко са загрижени за нашите свободи, които са застрашени от ордите бежанци и тъпите действия на Брюксел. Да разделим на две това твърдение и да видим, колко е вярно.

Свободите на българите са защитени само и единствено от десните партии в страната. Свободата на движение бе първият указ на президента Желев, с който той премахна жителството и днес всеки може да търси работа където пожелае, да купи имот във всеки град, да пътува до всяка точка на България свободно. Да припомня, това не беше възможно преди, жителството закрепостяваше българите - където си роден, там работиш и там мреш, нямаше мърдане без изрично разрешение на властта, т. е. на БКП. А откритите листове ги знаят по-възрастните, Резово и Трън бяха забранени зони, даже в Петрич не можеше да отидеш без специално позволение.

Днес тази свобода на движение е не само в България, но и в Европа. Точно десницата я е осигурила, още през 1992-ра година ние влязохме в ПАСЕ, голямата Европа на 47 страни, СДС ясно заяви нашата принадлежност към Европа, която после стана факт. Свободите на гражданите са именно сигурността на нацията, а СДС и останалите десни партии са ги бранели и постигали винаги.

Сигурността на българската нация е още по-ярък пример. Демократите в България извадиха страната от Варшавския договор, по силата на който руските танкове газеха Прага и Будапеща, който крепеше Ярузелски в Полша. Още в 1990-та година депутатът Паси от СДС внесе предложението за членство в НАТО, а вече през 1994-та ние подписахме и първият договор, Партньорство за мир, който отвори пътя. Българската нация днес е суверенна, защото десницата гарантира това. Левицата на два пъти, през 1963-64, както и през 1973-та се опита да ликвидира България като независима държава. Тогава на пленумите на БКП тези предатели директно предлагат да станем съветска република, да се слеем със СССР. И само десницата е тази, която ясно отстоява националните интереси на страната.

Същото важи и с другите свободи, на съвестта, на сдружаването, на свободното слово. Това е постигнато от СДС, от демократите в България, от десните българи. При левите ги нямаше, там помним какво беше. Десницата има дълга и достойна история в защита и отвоюване на нашите свободи, които сега националистите претендират да бранят. Не бива дясното да се отказва от своя път и постижения, не може други да си ги приписват днес.

Нещо повече, единствено десницата има моралното право да критикува Европа и Америка, ако смята, че днешната им политика заплашва тези извоювани от всички нас свободи. Другите нямат, техните критики са просто злоба и пропаганда. Да се загрижат социалисти, бивши доносници и пионки на Путин, че Европа била застрашена днес, е все едно аптекар да се вайка, че има грипна епидемия. Тези хора от това се хранят, те искат Европа да се разпадне и провали. Само и единствено десницата има право да критикува ЕС и политиките им, само десните могат да се изправят срещу безумиоето на идиотските мулти-култи глупости, напиращи в главите на Брюксел.

Има огромна разлика между това, да ти плащат да си антикомунист и това, ти самият да си платил цената на своите убеждения. Едните взимат пари, за да се правят на борци с Русия, другите са били изселвани, арестувани, уволнявани, съдени, хвърляни в лагери и затвори, за това, да имат правото да се опълчат на Русия.

И днес тези пребоядисани антикомунисти, националисти, поръчкови специалисти са с претенциите на борци. А десницата се свива, да не би да обиди Европа, или да навлезе в чужд двор, в периметъра на платените с рубли националисти. Десницата, която помни държавния атеизъм и превръщането на църквите в обори, която се е борила за свободата на вероизповеданията, днес се гърчи, докато гледа как в Брюксел забраняват коледната елха, заради глупостите на европейските дебили. Десницата, която върна имената на българските турци и преодоля най-големия разлом в народа ни, която възстанови единството на нацията ни, днес се гъне и не смем да каже, че тъпанарите в Европа препоръчват безумия и политики, които ни разделят. Ние сме страната с най-много мюсюлмани в целия ЕС, но за разлика от тях нямаме атентати. Чия политика е правилната? Десницата не смее да го каже, за да не обиди сестринските партии в ЕНП, оставя този подарък на националистите. Ако те управляваха обаче, днес ние също щяхме да сме разкъсвани от проблемите на другите държави, щяхме да сме във вътрешна война със собствените си граждани. Именно те крещяха за Разградска република, именно те настройваха българи срещу турци, правеха циркове пред джамията в София, ругаеха и плюеха десницата за нейната политика, която се оказа най-смислената в Европа.

Десницата днес има не само право, но и задължението да говори открито за проблемите с бежанци, фанатици, радикален ислям. Защото тя опази страната от тези бели, тя сплоти нацията и преодоля гнусното престъпление на Живков, наречено възродителен процес. Тя защити правото на всички да изповядват вярата си, след години на религиозни преследвания и репресии. Тя избра Европа и Америка, вместо азиатските съюзи на Русия. И защото е платила цената на своята вяра и убеждения, днес първа трявба да се опълчи срещу безобразията на жалките подобия на Тачър, Митеран и Рейгън, които са насядали по креслата в Брюксел.

Националистите са във възход в цяла Европа, тук също, точно защото десницата забрави коя е и за какво се бори. А то е ясно - за хората, за техните свободи. И ако някой ги застрашава, само дясното може да се справи с това. Другите не, виждали сме ги вече. 16-та република и лакеи на Путин, половината с картончета, другите обикновени нагаждачи. Айде мерси, и чак били загрижени за Европа, моля ти се.

Емил Кошлуков за Хипотези