Политическият момент може да се окаже исторически, макар че е неизбежен. Той рано или късно ще се случи: ненормалностите на българския преход, довел до този вид социална структура, ще бъде ревизиран, преразгледан и разрушен.

Никакви илюзии не бива да има у олигарсите. Ще се наднича под юргана.

Там, където няма оправдаващи документи, ще се казва една дума – „незаконно“.

Не чертая апокалипсис, а нормализация. И Милко Балев не беше очаквал да бъде подсъдим, а се оказа (питайте Андрей Райчев!). Също и Тодор Живков. Нищо страшно не се случи и на тримата. Лично съм пледирал пред президента Желев да упражни влиянието си и да се намеси – Тодор Живков и другите не бива  да бъдат държани в арести и затвори без присъди и без надлежно събрани доказателства.

Може и да имам грях. Беше съставен списък (по-късно разбрах, че е от агент на ДС) на хората, които трябва да бъдат изпратени в „демократичния лагер Белене“. Там фигурираха няколко лица, на които често днес виждам или чувам имената по медиите. Основанията за тяхното задържане по административен ред бяха събирани доста прилежно и да си призная – бяха основателни. Направих всичко възможно и невъзможно това да не се случва. (Сега бих искал да им кажа – Мълчете, кретени с кретени! Поне за месец-два млъкнете и идете да целувате табелката на „Раковски 134″!)

Времето беше толкова объркано, колкото не бих могъл да го разкажа, освен ако не наредя една поредица от случайно хрумнали ми думи.

Първи етап: а така, евала, ашколсун, „да живей“, апостоли, браво, права, свободи, напред, живот, демокрация, свобода, ура-а-а-а-а-а, граждани, Европа, Европа, USA-USA-USA, ние, ние, ние.

Втори етап: аз, Аз, АЗЗЗЗ, клеветинически кампании, димни завеси, заплахи, подкупи, побои, смърт, лъжа, орден, журналисти, боклуци, простаци, кефффф, подмазвачи, подкупи, алъш-вериш, алчност, зло, „ебал съм му майката“, граби, вземай, лъжи, клевети, удряй, вземай, влачи, руши, мъкни, млъкни, вземай, влачи, дай, власт, аз, аз, напред, дай, бягай, кради, излъжи, удряй, хапи, озъби се, аз, аз, беззаконие, режи, сечи, раздели, граби за един лев, бягай, ръмжи, последният да изгаси лампата, последният да заключи, хо-хо-хо…

Трети етап: Когато му дойде времето. Бум, бум. Бог да го прости. Ох, ох, ох…

Четвърти етап: всичко е добро, преходът приключи, ние сме ние, аз съм аз; ето порциите; чинията лети; докато свят светува; аз знам; мълчете; ние; елит; мокра фланелка; цици; дупе; конкурси; ордени; медали, значки, плакети; премия; чалга; чалга; чалга; чалга, голф, голф, голф, яхти, море и вятър.

Пети етап: „ние пак сме тук“, ехо-о-о-о-о-о-о-о…

И сега следва шеста сцена, чийто изход съвсем не ми е ясен, както не съм виждал и предишните.

На сцената се появява един пожарникар. Свързан с етапа „бум-бум“, и казва нещо, което мислим всички: така не може да продължава.

Драмата трябва наистина да завърши, защото  завесите се скапват от чакане да бъдат спуснати, а на публиката представлението омръзва и салонът вече е полупразен.

Признавам си, аз бях против него. Защото пожарникарят освен каска няма друго. Не виждам други пожарникари, коли, помпи, маркучи…

Желанието ми е простичко. Да подкрепим Бойко Борисов, защото нямаме друг изход. Цветан Цветанов, който дори ми е бил смешен, се оказва мъжко момче.

Да ги подкрепим!

Не мислете, че полицаите и държавните служители, излезли да стачкуват, не са водени от объркани или подкупни хора.

Времето е като никога в последните две десетилетия: или-или.

Аз съм за Бойко Борисов, въпреки многото си резерви към него.

Нека той да оправи противниците си. Няма да бъде вечно на власт. Ако не е чист, следващите ще почистят него. Важно е да се започне.

Той да направи първата крачка.

Действай, Бойко, и ти, Цветане, и вие министри, прокурори и съдии. Режете до здраво месо.

Нека Света Богородица ви даде сила и разум да вървите смело и без сметки по правия път. Амин!