По съобщения на многобройни медии на 24 юни 2012 Националният инициативен комитет за учредяването на Движение "Модерна България" публично представя целите на новосформиращото се движение, чието учредяване е планирано за есента на с.г.

Сред 79-те члена на комитета са Борислав Цеков (бивш депутат и основател на Центъра за модерна политика), Владимир Чуков (преподавател-арабист), Иван Гарелов (журналист), Илия Джамбазов (социолог), Марин Маринов (кмет на Априлци), Иво Инджов (политолог), Ралица Агайн (икономист) и др. (Към юли 2015 г. част от тях са в управлението на Фондация "Институт за модерна политика", близка до БСП.)

"Модерна България" е гражданско, непартийно движение, в което участват повече от 80 граждански структури и инициативни комитети от цялата страна. При учредяването си на 24 юни 2012 г., то приема и своя програмен документ - Граждански манифест за смяна на системата.

Най-общо Движение "Модерна България" настоява за смяна на съществуващата порочна система на управление в България - но не самоцелна смяна на участниците във властта, а смяна на "правилата на играта".

Създава се радикално различен тип гражданско движение без едноличен лидер и централно ръководство - структура от съществуващи организации и групи, обединени от общи цели. Тези организации имат собствена история, структура, личности с биографии. Това ще бъде първата организация, взела решенията си чрез вътрешен граждански референдум.

Организацията ще си създаде специфична онлайн среда, в която ще работи с тематични лидери.

От движението искат реформа на избирателната система, възможност за издигане на кандидати с граждански листи. Ще се борят срещу силно централизираната власт, срещу съществуващата политическа система, която генерира вождове и месии. Една от целите им е постигане на реална децентрализация на мястото на сегашната премиерска република с диктатура на министъра на финансите. Регионите да могат да общуват директно с Брюксел.

Оповестен е основен документ "Граждански манифест за смяна на системата".

В него между другото се казва, че причината за установилия се олигархичен, централизиран, връзкарски капитализъм, а не свободна и конкурентна икономика, е лошият модел, лошата система на управление, която сковава развитието на България - свръхцентрализация, липса на граждански контрол и участие, непрозрачност и задкулисие по високите етажи на властта, които са хранителната среда за злоупотребите и корупцията.

В манифеста пише още: За 20 години България премина през всички политически конфигурации. Смениха се и леви, и десни, и центристи. Изредиха се силни и слаби правителства, еднопартийни и коалиционни управления. Но дори почтените и компетентни усилия, каквито без съмнение имаше, бяха поглъщани от безконтролната централизирана власт, иззад която прозират сенчести интереси и олигархични зависимости. Това изтощи гражданската енергия и даже отврати мнозина, които искаха и се бореха за промяна.

И още: олигархията почти постигна целта си да разчисти обществения терен от активни и почтени личности и на него да останат предимно безогледни партийни кариеристи и тяхната клиентела, за да ползват управлението за още по-големи изгоди. За тази цел гражданската енергия се потиска с нечестни избори и дирижирани от олигархията вождистки партии, които си лепят граждански етикети, но служат за поредно рециклиране на хора и среди, станали отдавна част от порочния управленски модел. Този сенчест партиен инженеринг става възможен и защото обществото постепенно, но систематично беше лишено от истинска свобода на словото и зад привидното разнообразие от медии и анализатори прозират картели, купени съвести и забранени теми.

От движението предлагат значително засилване на мажоритарния елемент чрез преференциално гласуване, забрана за кандидатиране на едно лице в повече от един избирателен район, регламент за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове (по примера на САЩ, Канада, Швейцария), нови механизми на парламентарен контрол върху правителството (процедурите на блиц контрол в германския Бундестаг).

От "Модерна България" също така са за облекчени процедури за задължително произвеждане на национални референдуми по гражданска инициатива и задължителни местни допитвания при разпореждане с крупна общинска собственост, земи и гори, както и за засилване на другите инструменти на гражданския контрол върху властта – икономика в полза на гражданите и въвеждане на елементи на граждански контрол върху съдебната власт.

В духа на новите световни тенденции на отваряне на политиката към гражданите, които не искат да бъдат в партийни редици, Движение "Модерна България" се създава като нов за нашето общество начин на организиране на гражданско действие за политически промени.

Това е организация, изградена на мрежови принцип – хоризонтална, гъвкава, модерна, без йерархия и вождизъм.

От "Модерна България" заявяват твърдо, че движението никога няма да се превърне в партия.

Движение „Модерна България“ се регистрира за участие в кампанията за националния референдум на 6 ноември 2016 г.  с инициативен комитет под наслов „МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ СТАТУКВОТО“ и провежда кампания #3хДА в подкрепа на трите въпроса в „референдума на Слави“, които според тях могат да променят партийно-политическото статукво – орязването на партийните субсидии, въвеждането на мажоритарна система в два тура и на задължително гласуване. Инициативният комитет е представляван от говорителя на движението, юриста Петър Кичашки. Според негови изявления фактът, че големите политически формации неглижират провеждането на допитване, показва силната необходимост от него, както и липсата на демокрация в държавата. Друг акцент е, че докато изборите променят само политическите играчи, референдумът решава конкретни въпроси, и поради това всички власти в страната ще са принудени да се съобразяват с него.

В президентските избори на същата дата, 6 ноември 2016 година МБ застава зад кандидатпрезидентската двойка ген. Румен Радев - Илияна Йотова.