Vladimir Lukov 

Да си припомним, че в Националния дворец на културата влизането на България и Румъния в Европейския съюз беше приветствано с думите: „Добре дошли Тракия и Дакия в Римската империя!”!

За всеки буден ум това означава не толкова алюзията, свързана с Римския договор, колкото това, че ни предстои ново историческо изпитание, подобно на онова, което ни се случи в пределите на Източната Римска империя.

Тогава по земите на империята, както знаем от историята, са прииждали и шествали много и най-различни етноси. Те всички са били звани от Христа, но не и призвани да станат Народи в пределите на гръко-римския свят.

Хуните например не успяват да станат Народ.

Ние обаче, благодарение на нашите Първоучители, успяваме да се конституираме като Народ.

Оличностихме се първо в Христа (от Борис І до патриарх Евтимий), а по-късно и в Свeтия Дух се утвърдихме чрез самобитно народностно творчество и език.
Възродиха ни в Новото време (времето на хуманизма) и онези личности начело с отец Паисий Хилендарски, на които дължим днешното си битие.

Така се предпазихме от потурчване и погърчване.

После върху тази наша народностна база ние се превърнахме в нация.

По същия начин и днес е очевидно, че в условията на Новата Римска империя

- Европейският съюз – предстои ново качествено отсяване на европейските народи. За всички тях, а и за нас в частност то се свързва с отговора на въпроса – ще оцелеем ли, ще ни има ли живи във вековете като Народ (и Личности в Него) със самобитна Българска народност!? .....

Из статията ми "Победоносната учителска стачка", 2007.