Росица Нешкова

Да, нищо не е случайно..!.Имах котарак, който беше най-дружелюбното същество от котешкия род,което съм срещала...Радваше се на всички гости и вероятно беше влюбен в Бети-пуделката на съседите от долния етаж...Стоеше чинно пред тяхната врата и очакваше Бети да го удостои с внимание...Кръстихме го Котьо, не знам защо...Чудя се дали беше толкова добричък, защото го бяхме отървали от изроди,които го бяха вързали на трамвайната линия?! И го спасихме..Остана с едно оченце, но така добре пазеше равновесие,че никой не подозираше, че Котьо не вижда с едното око....Когато умря..плаках с месеци..Толкова липсваше .И кварталното куче Шаро, за което се грижех и ме съпровождаше навсякъде почти под конвой,така,че никой и не си помисляше да ме доближи Беше удряно от кола...Накуцваше и нямаше едно око....Веднъж се качи заедно с мен в автобуса и се наложи и аз да сляза за да го върна....Отровиха го защото лаел...На такава обич, такава преданост ..-.вие знаете...човек не е способен...Сега стоя и си мисля за тези две душички,някъде в кучешкия и котешкия рай....С толкова любов...Сигурно там разказват в техния ФБ...Разказват...Че има дори и хора,които безкрайно ги обичат...По кучешки....