Armand D'Hubert в компанията на Янко Гочевъ.

1 октомврий 1916 г. 

(С благодарности към Янко Гочев) 

На 1.10.1916г. временното затишие на фронта в Добруджа е прекратено. Боевете са възобновени и закипяват с пълна сила.

Противникът започва ново настъпление. Румънското главно командване в Букурещ решава да премине към отбрана срещу австро-унгарските войски в Трансилвания и да предприеме в Добруджа настъпателни действия. За разгрома на III-та Българска армия е създадена най-мощната румънска войскова групировка във войната - Южната група армии от 17 дивизии под командването на генерал Александру Авереску. 

Неговият план за настъпление, наречена още ''Фламънда'' предвижда българските войски да бъдат атакувани със силите на Добруджанската армия от 10 дивизии (6 румънски и 4 руски). Те трябва първоначално да сковат на място българските войски, а след това да го откъснат от черноморското крайбрежие и притиснат към Дунав. По същото време силите на Дунавската (III-та армия) трябва да форсират реката при Фламънда - Ряхово, като атакуват българските войски във фланг и в тил, да ги притиснат, обкръжат и унищожат. Това е крайната цел на плана на генерал Ал. Авереску. Минималната цел е създаване на предмостие на южния български бряг на р. Дунав.

Южната група армии има 195 батальона, 169 батареи и 55 ескадрона. В Добруджа руско-румънските войски са 83 дружини, 65 батареи и 28 ескадрона.

Към 1.10.1916г. Добруджанска армия е в следния състав: 2-ра, 5-та, 9-та, 12-та, 15-та и 19-та румънски дивизии, както и руският корпус от 61-ва и 115-та дивизия и 1-ва Сръбска доброволческа дивизия. Това са са 137 дружини, 31 ескадрона, 104 батареи, от които 3 тежки. Тук е и кавалерийският корпус от 3-та руска конна дивизия и 5-та румънска конна бригада.

Боевете на десния фланг. 

Тук нанася своя главен удар Добруджанската армия на противника, където са всички руски войски, чиито действия са подкрепени от огъня на корабната артилерия на руския Черноморски флот.

На 1.10.1916г. сутринта в 7ч. полевата артилерия на противника започва да обстрелва целия български фронт от Кубадин до морето. 

Под прикритието на артилерийския огън румънската и руската пехота започват да настъпват срещу центъра и десния фланг на III-та Българска армия, където са Конната дивизия, 25-та турска дивизия, Добричките войски и 6-та Бдинска дивизия. Стремителната атака обаче е спряна и на места отбита. 

61-ва пехотна дивизия настъпва на 1.10.1916г. и атакува височините около Енгел и Казичи. 115-та пехотна руска дивизия атакува височините северно от Бешатул и Сохулар. 5-та и 19-та румънска дивизии атакуват височините около Амузача. По същото време 2-ра, 12-та и 15-та румънска дивизии изадържат най-важните позиции и прикриват посоката към Черна вода. Кавалерийският корпус е около Осман факъ в готовност да използва успеха за пробив на фронта при Сагулар-Амузача. В Билбюк Мик остават като армейски резерв 1-ва Сръбска доброволческа дивизия и 9-та румънска дивизия зад дясното крило. 

Сериозна заплаха има за 1-ва Конна дивизия.

Към 1.10.1916г. в състава й са 7 конни полка (Лейбгвардейски на Н. В., 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 6-ти, 9-ти), 1-ва конна батарея и малобройни пехотни части: 1-ва дружина от 16-ти пехотен Ловешки полк на майор Хр. Петков, 1-ва и 3-та колоездачна рота, 1-ва дружина от 6-ти маршеви полк, 2-ра дружина от 35-ти пехотен полк. С тези малобройни сили тя влиза в тежки боеве срещу настъпващите руско-румънски войски.

Под прикритието на артилерийския огън руско-румънските пехотни части започват да настъпват източно от жп линията. Гъсти румънски вериги настъпват от Топрахисар - Тузла срещу Конната дивизия, която замеа височините около кота 90 и село Первелия.

В хода на бойните действия става ясно, че на нейния участък са насочени главните усилия за пробив в отбраната. Тук действа цялата руска 3-та конна дивизия, която получава заповед да завладее станцията Кара Омер и да изтласка десния фланг на нашата армия на запад, отвъд жп линията, като по този начин я притисне към Дунава.

Положението е критично, защото врагът атакува, безспирно с превъзхождащи сили, постоянно получавайки подкрепления, покровителстван от адския огън на своята артилерия. Българската Конна дивизия заема една почти неукрепена линия, с набързо изкопани плитки окопи, в които се разполагат спешените кавалеристи, артилеристи пехотинци. При това българската кавалерия е нямала дотогава опит във воденето на пеши бой. 

По това време към 1.10.1916г. Конната дивизия е усилена с 6 пехотни роти, два спешени конни полка, 6 картечни есакдрона и 6 конни оръдия.

При артилерийския обстрел на нейните позиции на 1.10.1916г. артилерията й е задавена от противниковите батареи. Въпреки това конните батареи на капитан Г. Векилски с точния си огън забавят настъплението на румънската пехота. Нейният вериги са косени от огъня на нашите батареи и дават много жертви, но постоянно прииждат нови, които възобновяват настъплението. Българските предни части са отблъснати и румънците достигат на около километър от българската позиция. 

Слеодбяд на 1.10.1916г. те настъпват отново. Посрещанати са от българските картечни ескадрони, които покосяват пехотните вериги на противника и те залягат на 400 м. пред окопите. Командването на противника хвърял поддръжките си в боя. С тях се опитва да обходи левия фланг на позицията на Конната дивизия в стика между нея и турския корпус. 

Боят на 1.10.1916г. продължава целия ден. Въпреки постоянните си атаки противника не успява да постигне пробив в българските позиции. 

Този ден 1.10.1916. при село Первелия (кота 90) Конната дивизия води нов паметен за бойната й летопис бой. Тук тя се изправя срещу бесните атаки на 5-та румънска пехотна дивизия, усилена с една румънска конна бригада и цялата руска конница. 

Целият ден боят в участъка на Конната дивизия продължава с неотслабваща сила. На 300 метра зад огневата линия върху кота 90 е щабът на дивизията. Времето е студено. Вали силен дъжд. Генерал-майор Ив. Колев се чувства вече неразположен. Местността е гола. Няма никакви укрития и подслони дори за войник, камо ли за щаб на дивизия. Тогава решават за щаб да използват един файтон. Докарват го и разпрягат конете. Вътре във файтона, под вдигнатия му гюрлук се настанява началникът на дивизията, а под седалището, завити в платнища се наместват двамата му помощници заедно с радиотелеграфиста с апарата. От този импровизиран щаб във файтон цели две денонощия, въпреки умората и неразположението си генерал-майор Ив. Колев командва частите си, които водят люти боеве.

Този ден спешените ни кавалеристи записват серия от бойни подвизи. Подполковник тогава Л. Босилков разказва за подвига на картечарите, които този ден имат много работа: "В боевете при кота 90 на 1.10.1916г., когато Конната дивизия заедно с придадените й части, беше притисната от по-многочислен противник, 4-ти ескадрон от Гвардейският полк беше спешен със задача да удължи левия фланг на нашето разположение и да пречи на врага да разузнава и обхваща към този фланг. Към ескадрона беше придаден по-после и картечният ескадрон на ротмистър Ценов. След пладне положението започна да става доста тежко. Патроните на ескадрона се свършиха и врагът започна настъпление, като откри убийствен артилерийски, пехотен и картечен огън по цялата линия и успя да се приближи на 400-500 крачки. Ротмистър Ценов не изгуби присъствието на духа, продължаваше да стреля със своите картечници, макар че всяко тяхно обаждане привличаше неприятелския артилерийски фугасен огън, целящ да унищожи този смел картечен ескадрон. По този начин настъплението на неприятеля беше спряно, докато се донесоха патрони и положението затвърдено".

В боя на 1.10.1916г. изпъква подвигът на 1-ви конен полк, който отначало е в резерв. Сложната обстановка в участъка на дивизията обаче налага хвърлянето му в атака. 

Противниковите войски се опитват да обходят левия фланг на дивизията и да се вклинят в стика й с турските войски. В разгара на боя, когато патроните на бойците ни са привършили и левия фланг е застрашен, а войските ни започват да се колебаят, началникът на Конната дивизия генерал-майор Ив. Колев хвърля в атака 1-ви конен полк на полк. Никола Кметов. Под вихрен артилерийски огън, полкът се понася в галоп по калните ниви и връхлита румънските пехотни вериги. Бити от артилерията ни и атакувани от смелите кавалеристи, румънците побягват в паника. Поради разкаляната почва, в която конете затъват и голямото разстояние атаката на 1-ви конен полк търпи сериозни загуби, но постига целта си, защото противникът е разколебан и остава прикован в окопите на позицията си. 

Положението е закрепено окончателно вечерта с пристигането на една турска дружина и българска батарея.

Настъплението на 1.10.1916г. в участъка на турския корпус едва не води до пробив. Слабата турска артилерия е насочена само по пехотата, а румънската артилерия бие изцяло разположението на корпуса, в това число неговия тил. В помощ на турския корпус е изпратен от командващия армията 6-ти маршеви полк, с чието съдействие противникът е спрян на 700 метра пред позицията.

Същият ден 1.10.1916г. руската 61-ва пехотна дивизия настъпва към укрепените позиции на Добричките войски. Руснаците атакуват в открита местност с гъсти вериги. Посрещнати са хладнокръвно от българските полски батареи, подпомогнати от три германски тежки батареи. Ураганният огън на нашата и германската артилерия помита настъпващите руски пехотни вериги, които търпят ужасни загуби и се изтеглят на изходни позиции.

Пред фронта на 6-та Бдинска дивизия настъпват два руски полка от наскоро пристигналата 115-та пехотна дивизия. Те също атакуват в открита местност, което улеснява задачата на бдинци. Артилерията в техния участък поразява пехотните вериги на противника и ги разпръсква. Единият полк се изтегля на изходните си позиции, а другият полк успява да се задържи и окопае на хребета при село Софулар на около 500 метра от нашето разположение.

Бовете на левия фланг. 

На левия фланг на армията частите от групата на генерал Радиан имат задача да приковат българските войски тук. Те започват на 1.10.1916г. демонстративни действия с артилерийски огън по целият фронт на 1-ва Софийска дивизия и 4-та Преславска дивизия. Към 9.00ч. малки неприятелски групи настъпват. Те са открити веднага от наблюдателите и обстреляни успешно от българската артилерия. Настъпващите части са разпръснати и се укриват из гънките на местността, а други отстъпват в безредие към позицията си, преследвани с артилерийски огън, като претърпяват големо загуби. Към 16.00ч. настъпват нови неприятелски части, но и те са разпръснати.

Така на 1.10.1916г. румънската дясна група извършва с малки свои групи неуспешни демонстрации, които нямат никакъв ефект. 1-ва Софийска дивизия и 4-та Преславска дивизия лесно се справят с тях.

ДЕСАНТЪТ ПРИ РЯХОВО 

(в западни и румънски източници: офанзива Фламънда) 

неуспешен опит на румънските войски да установят предмостие на българския бряг на Дунав между Русе и Тутракан, предприет в началото на октомври 1916 г., по време на Първата световна война. Ликвидирането на десанта пресича руско-румънската контраофанзива в Добруджа и способства за победата при Кубадин.

В началото на септември 1916 г. броени дни след включването на Румъния във войната на страната на Антантата, българските войски завладяват последователно Добрич, Тутракан и Силистра, отвоювайки териториите, завзети от румънците през Междусъюзническата война. Българското настъпление е спряно на 19 септември 1916г. в първата битка при Кубадин.

В тази обстановка новоназначеният командир на румънската Южна група армии, генерал Александру Авереску, замисля мащабна контраофанзива. Планът включва едновременно настъпление при Кубадин с Добруджанската армия на генерал Андрей Зайончковски, който трябва да ангажира основните сили на противника, и форсиране на Дунав с части на 3-та румънска армия в дълбокия тил на групата армии ''Макензен“. Крайната цел на операцията, при благополучно развитие на десанта, е разгром на българо-турско-германските войски и връщане на контрола над Добруджа. В случай на частичен успех се цели установяване на трайно предмостие на десния дунавски бряг, което би усилило румънската отбрана при Кубадин и по Дунав.

За извършване на десанта са определени три пехотни дивизии (10-та, 21-ва и 22-ра), а за място е избран участъкът между Фламънда на румънския и Ряхово на българския бряг. Поставянето на прегради срещу австрийския речен флот, базиран край Белене, построяването на шосе и подвозът на войски и снаряжение през блатистата местност край Фламънда продължава 12 дни. През това време, на 26 септември 1916г., Централните сили започват (с групата армии ''Фалкенхайн“) своя офанзива срещу Румъния в Карпатите.

На 28 септември 1916г. командването на групата армии ''Макензен“ е уведомено от въздушното си разузнаване за съсредоточаването на противникови войски при Олтеница, но не отделя съществени сили за отбрана на застрашения участък. 

Румънската операция започва на 29 септември1916г. на 80 км. широк фронт от Фламънда (до гр. Олтеница при устието на р. Арджеш на Дунав) до Зимнич в посока на западния фланг на Макензен с румънски сили, които разполагат с подавляващо превъзходство в пехота и артилерия. Този опит за противников десент на Дунава е атакуван и отхвърлен от Дунавската флотилия на Австро-унгарския флот

На 1 октомври 1916г. части на 10-та румънска дивизия успяват с лодки да форсират Дунав при Ряхово, заемат го заедно с близките села - Сливо поле, Кая махле и Пара махле и до вечерта изграждат десантен мост през реката. Срещу румънците тръгват в атака части от 5-ти опълченски полк и 17-та погранична дружина. Две роти от българския опълченски полк се хвърлят в ожесточен бой и до вечерта си връщат контрола над с. Кая махле. Противникът успява да напредне само 4 км. на фронт от 14 км. Румънското настъпление е спряно. 

Същия ден, според плана, започва офанзива и на Добруджанския фронт, обединените 9 руски и румънски дивизии атакуват, но напреднали едва 8 км., давайки тежки загуби са отхвърлени от българската войска и фронтът там също се стабилизира. 

В нощта на 1 срещу 2 октомври 1916г. българските граничари и опълченци нападат предмостието и всяват паника в румънските войски, увреден е понтонният мост през Дунава от взрив на българска мина или подривна група, от силна буря или нападение на австрийски съдове. На следващата сутрин на десният бряг (при Ряхово) все пак преминават седем пехотни полка (пет от 10-та и два от 21-ва дивизия) с обози и артилерия. При форсирането германски самолети бомбардират десанта и му нанасят чуствителни загуби.

Прехвърлените войски дават възможност румънците да разврънат подавляващо превъзхождащи сили и защитниците макар нараснали до шест роти и няколко батареи, са оттеглени на по-изгодни позиции. Същевременно, на 2 октомври 1916г. австроунгарската речна флотилия атакува и, въпреки румънската тежка артилерия на левия бряг, нанеся тежки повреди на моста край Фламънда, допълнителни затруднения за прехвърлянето на румънците към Ряхово идват и от силна буря, която наводнява района на съсредоточаване. Неуспехът на планирания пробив на Добруджанския фронт, яросната съпротива на българите, действията на флота и започналите на 3 октомври 1916г.итежки пехотни боеве в околностите на Фламанда, принуждават командващият румънски генерал Александру Авереску да признае пълното поражение на цялата операция и на 2 октомври 1916г. вечерта заповядва изтегляне на по-голямата част от войските си за да концентрира сили и да попречи на офанзивата на Централните сили в Трансилвания. До следващата сутрин на българския бряг остават два румънски пехотни полка и малокалибрени батареи. 

На 3 октомври 1916г., когато повечето от десантните войски вече са се оттеглили обратно през Дунав, командването на групата армии ''Макензен“ праща още подкрепления - (4 дружини) в района на десанта. Българите и германците, изненадани от отстъплението, подлагат на ожесточен обстрел ариергарда на отстъпващите румънци и успешно отразили десанта след само няколкодневни боеве възстановяват неоспоримия си контрол над целия български бряг на реката. Фламъндската офанзива приключва окончателно на 4 октомври 1916г. с пълен неуспех за румънците, които понасят сериозни загуби - 3000 убити, ранени и пленени. Българските загуби са 300 души убити, ранени и изчезнали.