на Република България Димитър Попов от името на правителството
София, 23 януари 1991 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,
ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ,
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Правителството на Република България прави пред вас и пред целия български народ следната Декларация за своята дейност в предстоящия период:
В България се осъществява мирна, разумна революция. Нейно голямо постижение след изборите за Велико народно събрание е формирането на национално правителство на основата на Споразумение между парламентарните политически сили за гарантиране на мирния преход към демократично общество. В това споразумение са утвърдени най-важните цели и задачи на правителството и средствата за тяхното постигане в границите, определяни от политическия компромис, законите и Конституцията на страната.
От момента, в който пое управлението, правителството работи напрегнато и непрекъснато. Работи като правителство на свободата и народа, което се стреми да продължи започналата през миналата година смяна на тоталитарната с демократична система. Нашата цел е да спрем по-нататъшното гибелно за нацията задълбочаване на общата криза и да създадем предпоставки за нейното постепенно преодоляване във възможно най-близко време и така да бъдем полезни на народа и на тези, които ще управляват страната след нас.
Ние сме улеснени от едно щастливо обстоятелство - широката подкрепа, с която се ползват целите, към които се стремим, и това, че те напълно съвпадат с общата насока на развитие на промените в света.
Най-важната цел на правителството е възстановяване на обществено-икономическата дееспособност на българския гражданин. Всичко зависи от това, дали той ще бъде свободен да реализира възможностите си, дали ще стане сам отговорен за своята съдба и ще може да се надява на по-добър живот - възможност и надежда, които да залегнат в основата на житейската му активност и успех, определящи и успеха на нацията и държавата.
Ние нямаме по-голям потенциал от народа. Досега той не бе оползотворяван по най-добрия начин като движеща сила в икономиката и обществения живот. Желаем да се създадат условия, които да стимулират предприемчивостта на хората, да им позволят да разгърнат изцяло инициативността, творческите възможности и трудолюбието си. Много българи имат знания и амбиции, но са лишени от необходимите правни основи, механизми и гаранции, даващи им реална възможност за независима дейност. Правителството ще се стреми да даде шанс на тези хора, за да може в един, макар и тежък период на трудности, самоограничения и жертви, да работят по-ефективно в държавните и кооперативните предприятия и в създаваните от тях предприятия, фирми и стопанства, да имат свое солидно имущество и доход.
Частната собственост и трудът са основна предпоставка за лична и обществена стабилност. Радикалните промени в областта на икономиката ще доведат до смяната на сегашната система с друга, в която ще доминира пазарът, в която ще съществуват частната, кооперативната, смесената и държавната собственост. Приватизацията като основа на промяната трябва да започне бързо, да се ускорява и да придобива все по-голям размах, като осигури нарастващо присъствие на частната собственост и инициатива.
Правителството ще работи да бъдем страна на граждани, които се обогатяват според своите способности, квалификация и предприемчивост, а не за "уравниловката” под каквато и да е форма, водеща винаги до всеобща бедност. Това е реалната гаранция за нашето бъдеще като модерна демократична страна.
Промените в държавните структури разграждане на апарата на тоталитарната система и демократизиране на обществения строй
В противоположност на командния централизиран тип управление, наследен от тоталитарната държава, ние ще се стремим да създадем опростена, икономична и ефикасна "европейска" система на държавно управление като регулатор и партньор в обществения организъм. Промяната в държавното управление ще бъде един от най-важните елементи на реформата.
До края на януари правителството ще завърши проекта си за преструктуриране на държавното управление, предвиждащ закриване на редица звена на изпълнителната власт и значително съкращаване на разходите за държавния апарат, задгранични представителства, армията, органите на сигурността и пр. до реалните потребности на страната. През следващите месеци ще предложим да се извърши децентрализация на властта, като се уреди юридическата и икономическата автономност на държавните ведомства, организации и предприятия чрез промени в териториално-административното устройство и създаване на новите органи на нейната държавна власт.
Сегашните органи на изпълнителната власт - народните съвети, ще бъдат премахнати, а вместо тях ще бъдат създадени нови органи на местната власт и самоуправление, освободени от диктата на която и да е политическа сила, коренно различни от тях по своята структура, компетентност и демократичен характер.
Ще се създаде нова система на държавната структура: общини, околии и области с нов характер на паралелните и вертикалните връзки и зависимост между тях и тези с централните органи на изпълнителната власт.
В съответствие със сроковете в Споразумението между политическите сили Великото народно събрание да приеме през февруари пакет от четири закона, които да направят възможна тази важна и радикална промяна:
а/ Закон за местните органи на власт и самоуправление, който да определи структурата и същността им;
б/ Закон за ново административно деление на страната, върху чиито принципи да се изградят основите на държавната структура, да се определи броят на общините, околиите, областите и избирателните райони;
в/ Закон за избиране на местните органи за самоуправление, който да определи механизмите и принципите, въз основа на които да се организират и проведат предстоящите избори за местни органи на власт и самоуправление;
г/ Закон за изменение на съответния раздел от Конституцията, третиращ въпросите за държавната структура, без което приемането на трите закона и прилагането им е невъзможно.
Възлова задача на правителството е подготовката и провеждането на избори за Народно събрание.
За това е необходим нов избирателен закон, с който да бъдат приети система и механизъм за провеждане на изборите, като се държи сметка за най-демократичните избирателни системи и за нашите реални условия. Изборите следва да бьдат произведени от легитимни конституционни органи, т.е. от онези органи на самоуправление, които ще бъдат избрани при първите избори. Те трябва да се проведат при точно спазване на конституционните и законовите изисквания, като се осигури достатъчно време за добра подготовка и организиране.
За съдебната власт
Правителството счита, че е необходимо в кратки срокове да се създадат правни основи и реални условия за организиране и пълноценно функциониране на съдебната система като трета власт /успоредно със законодателната и изпълнителната/, върху която се изгражда функционирането на правовата и демократична държава.
Сега изпълнителната власт в много отношения е неконтролируема. Колективните административни актове на централните ведомства и местните органи почти изцяло са извън ефикасен съдебен контрол.
Съдебната институция бе в голяма степен принизена и обезличена. Превърната бе в "институция за правни услуги чрез закона". Това бе изгодно за тоталитарната система, но е недопустимо за правовата държава, в живота на която доминира законът.
Правителството ще внесе законопроект за ново устройство на съдебната система като независима от законодателната и изпълнителната власт и имаща реална възможност да контролира законосъобразността на действията и решенията на последната. То счита, че следва да се осигури самостоятелен бюджет на съдебната власт, независим от бюджета на изпълнителната; да се създадат административни съдилища или административни колегии при единния съд за ефикасно контролиране законосъобразността на колективните и индивидуалните административни актове.
Налага се да се върнем към триинстанционното съдебно производство, като възстановим апелативните съдилища. Върховният съд ще остане последната, най-висша съдебна инстанция, която най-после да започне да се занимава с преценки за точното прилагане на законите, с тълкувателна дейност, с уеднаквяване на съдебната практика и да се освободи от несвойствени дейности. Повечето от особените юрисдикции отживяха времето си. Държавният арбитраж следва да премине в структурата на съда, където като стопанска колегия да поеме всички стопански спорове и сложната и обемна дейност на фирмените отделения. Разбира се, необходимо е да се запази възможността за съществуването на доброволния арбитраж.
Налага се най-сетне, тъй като никога у нас това не е било така необходимо, да се учреди Конституционен съд. Негова задача е да преценява дали приеманите от Народното събрание закони и решения са съобразени с Конституцията и не й противоречат. Естествено той не ще може да ги отменя при положение, че те са неконституционосъобразни, тъй като Народното събрание си остава най-висшият орган на народната власт, но ще има правото да спира прилагането им. Наред с изпълнението на другите си функции ще бъде гаранция за малцинството в Народното събрание от евентуални незаконосъобразни нормативни действия от страна на мнозинството.
Сегашната концепция, утвърдена от Конституцията, според която Народното събрание само решава дали приетите от него закони са конституционосъобразни или не, очевидно е остаряла и вредна. Тя е твърде удобна за един диктатор, който бе подчинил на волята си и Народното събрание, но съвършено неподходяща за една демократична държава, обявила се за правова и конституционна.
Ще следва да се приеме нов статут на съдиите, който да ги направи несменяеми и независими. Те следва да бъдат третирани в бъдеще не като държавни служители, а като членове на съдебната магистратура с всичко произтичащо от това.
Основна задача на правителството е да гарантира сигурността и целостта на страната, неините граници, независимост и суверенитет.
В това отношение то ще се ръководи от Конституцията, действуващите закони, Споразумението от Хелзинки и Парижките споразумения от 1990 година. Правителството ще търси гаранции за суверенитета и сигурността на страната преди всичко в новоизграждащите се политически структури на системата на Европейската сигурност и сътрудничество.
Ще се търси отговорност за нарушаване на законите от всички.
Ще бъдат предприети мерки срещу спекулата, незаконната търговия с валута и организираната престъпност.
Ще се вземат бързи и категорични мерки срещу всякакви действия, създаващи социално напрежение и конфликти на расова, етническа и верска основа, както и срещу такива, които са насочени срещу единството на българския народ и целостта на държавата, независимо под каква форма се провеждат.
Съобразно с разпоредбите на Конституцията и законите правителството ще се стреми да създаде нормативни и административни механизми, осигуряващи еднаква възможност за всички граждани да упражняват и да се ползват от човешките права и свободи и да получат реална защита на законните си интереси. Ще се прекратяват всякакви действия, насочени към ограничаването на тези права и свободи или създаващи обстановка на притеснение, заплаха и опасност при тяхното осъществяване.
Особено внимание правителството обръща на реформата в системата на Министерството на вътрешните работи.
До края на февруари ще се изгради новата структура на министерството. На мястото на сега действуващите централистични структури като Дирекцията на народната милиция и Националната служба за защита на Конституцията ще се установи система от относително автономни органи с предметна специализация, съобразена с изискванията на съвременната демократична уредба.Министерството на вътрешните работи ще бъде освободено от несвойствени функции и дейности с оглед реалното разделение на властите в страната.
От него ще бъдат изведени Главното следствено управление и следствените отдели, за да се включат в единната правораздавателна система. Ще се реорганизират двете основни направления на информационните служби - разузнаване и контраразузнаване, и оперативните и охранителните полицейски служби с административно-разпоредителни правомощия, свързани със съда и прокуратурата. Регионалните полицейски звена ще получат относителна юридическа и финансова самостоятелност. Персоналният състав на новосъздадените служби ще се формира на базата на система от професионални критерии.
През февруари-март ще бъдат предложени поредица от закони, уреждащи различни институции в тази област, включително статута и дейността на специалните органи за сигурност.
В съгласие със Споразумението между политическите сили правителството предприема мерки за задълбочено обследване дейността на бившата Държавна сигурност. То ще съдействува активно за разкриване на истината и установяване на отговорността за редица престъпления и нарушения на законите, извършени в годините на тоталитарно управление.
Обновеното Министерство на вътрешните работи ще засили борбата срещу организираната престъпност, наркотрафика и всяка форма на противозаконна дейност в сътрудничество със съответните международни и чуждестранни органи за сигурност.
Дълбоко сме убедени, че това е кардинален въпрос за националното доверие, възстановяването на достойнството на българския народ и доброто име на България в света.
В областта на външната политика правителството ще утвърждава новия облик на нова демократична България.
Това ще е политика на многопартийна парламентарна държава, прагматична, изцяло съобразена с реалните възможности и националните интереси на страната и ще се основава на принципите на равнопоставеност, взаимна изгода, взаимно зачитане и уважение.
Основна наша задача ще бъде постигането на система от двустранни и многостранни гаранции за сигурността на Република България. В дейността си ще се ръководим от общочовешките и общопризнати ценности, правни норми, нравствени категории и критерии, от международните споразумения, от принципите в Устава на Организацията на обединените нации, от нейните решения и естествено -от решенията на Великото народно събрание на Република България.
Процесът на демократизация у нас естествено ще придвижва нашата страна към по-тесни връзки с центровете на световната демокрация и икономика.
Основен момент във външната ни политика ще бъде нейната многопосочна ориентация, подкрепа на усилията на Организацията на обединените нации за утвърждаване на справедливостта и нормите на международното право във всички части на света. Потвърждение на това е отношението на България към събитията в Персийския залив. Правителството ще следва две приоритетни насоки:
- активното ни участие в по-нататъшното развитие на общоевропейския процес, интегрирането на Република България в европейските политически и икономически структури и институции;
- разширяване и обогатяване на връзките ни със съседните страни със стремеж за създаване на по-благоприятна атмосфера на Балканския полуостров.
Ще правим всичко необходимо, за да може в новия етап сътрудничеството на страната със Съветския съюз и със Съединените американски щати да се изпълва с ново съдържание, отговарящо на националните ни интереси.
Нашите усилия ще са насочени и към преразглеждане на договорните отношения с другите държави в съответствие с новия международен ред и с модерните изисквания на пазарната икономика.
Съвместно със Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Унгария и Румъния да се прецени и да се вземе решение за разпускането на Варшавския договор като военнополитическа организация и свързаните с това преходни механизми на политическа координация.
Ще продължим участието си в преговорите за създаване на нови структури и механизми на взаимодействие със страните от Източна Европа.
Голямо внимание ще бъде отделено на икономическите аспекти във външнополитическата дейност, които имат изключително важно значение за излизането на страната от тежкото стопанско и финансово положение и за достойното й участие в живота и структурите на съвременния свят.
Особени усилия са необходими за повишаване авторитета на страната в международните отношения и приемането й като надежден партньор, внушаващ сигурност и доверие.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Великото народно събрание и всеки гражданин на Република България трябва да знаят какво е сегашното икономическо състояние на страната. Оставено ни е изключително тежко наследство. Няма да се спирам на причините. Те са добре известни. . .
През 1990 г. е произведена продукция за 70,3 милиарда лева, което в сравнение с 1989 г. сочи едно снижение с 8,5 милиарда лева, или с 10,7 на сто. Причина за това е недостигът на суровини и материали, нарушаването на производствените и технологичните връзки и ограничаването на пазарите за реализация на някои видове продукция. Спадането на месечното производство в сравнение със съответните месеци на предходната година, което започна през декември 1989 г., продължи до края на декември 1990 година. Но докато средномесечното снижение за 1990 г. беше 704 милиона лева, за декември то достигна 1101 милиона лева.
Намален е обемът на производството в основни отрасли на материалната сфера, като промишленост, строителство и транспорт. Несъмнено налице е връщане на икономиката на страната назад, което в категорията време следва да се измерва с години.
Парадоксално е, че реализираният стокообмен на дребно на държавната и кооперативната търговия по текущи цени е достигнал 20,7 милиарда лева, т.е. с 1,7 милиарда лева повече от предходната година, но това се дължи преди всичко на повишените цени на стоките и увеличените продажби на по-скъпи стоки.
От 295 наблюдавани стоки на вътрешния пазар за 75 на сто, или за 225 от тях количествата са били по-малки в сравнение с предходната година. При някои от тях, като захарта и детските храни изоставането е чувствително - съответно 60,6 на сто и 70,7 на сто. Индексът на цените на дребно на зеленчуците и плодовете в държавната и кооперативната търговия се е покачил от 124 до 226,2 на сто. Общият индекс на потребителските цени, изчисляван на база 1700 стоки и услуги през 1990г., се е покачвал спрямо май за всеки следващ месец между 104 и 150 на сто, но за отделни стоки увеличението е 2, 3 и повече пъти. Това добре обяснява ускорението на инфлационните процеси, за чието регулиране досега не са използвани ефикасни механизми.
Намалено е производството на яйца, месо, мляко и вълна средно с около 3 на сто. Въпреки това тези стоки трудно се намират на пазара, където острият им недостиг е повече от явен. Тук основателно може да се говори или за презапасяване, или за изчакване на по-високи и благоприятни цени за стоките от този вид - естествена последица от забавянето на мерките за оздравяване на икономиката.
Пред трудни проблеми се изправихме и в областта на труда, пенсионното дело и социалните грижи. Годината приключи с около 70 хиляди регистрирани безработни. При стартирането на икономическата реформа, при преструктурирането на национал ната икономика още през тази година броят на безработните се очаква да достигне около 250-300 хиляди души - приблизително 8 на сто от заетите, което ще отрази фактическата скрита /непълна/ заетост в стопанството досега, поддържана за сметка на необоснованото увеличаване на държавните разходи за заплати с над 2 милиарда лева в повече в сравнение с 1989 година и с високото равнище на държавните дотации. Това вече е сериозен проблем, който ще засегне много семейства и всички социални слоеве на населението.
Рязко нарасна броят на пенсионерите. Те са 26 на сто от населението. По този показател страната ни е на едно от първите места в света. Само през юли 1990 г. над 600 хиляди души получиха право да се пенсионират при по-ниска възраст и трудов стаж. Големият брой на пенсионерите и предприетите основателни мерки за увеличаване на минималната пенсия, за осъвременяване на пенсиите и тяхното индексиране, а така също и за индексиране на детските надбавки доведе до рязко нарастване на разходите за тази цел. Бяха изразходвани допълнително около 700 млн. лева. С това на практика се изчерпаха всички резерви в собствените приходи на общественото осигуряване.
Икономическите трудности на държавата и на населението увеличиха значително броя на хората, които се нуждаят от социално подпомагане и социални грижи. През 1990 г. те са около 1,8 милиона души, или близо 20 на сто от населението. Икономическата криза и безработицата ще увеличат този процент до 25 на сто и с това още повече ще затруднят бюджетните разходи за защита на социално слабите лица, на старите и самотните хора, на хората с доходи под социалния минимум.
Вътрешният държавен дълг на Република България е повече от обезпокояващ.
Прекият държавен дълг по предварителни разчети възлиза на около 9 милиарда лева.
Гарантираните от държавата дългове /попълване на фонд "Държавно кредитиране" възлизат на около 5 милиарда лева.
Погасяването на тези дългове би следвало да стане от сферите на енергетиката, металургията, строителството, но, както се казва, това е едно "бъдещо несигурно събитие".
Очакваното увеличение на дълга е също потискащо - над 3,6 милиарда, а само на прекия дълг - 3,0 милиарда лева.
Приходите по републиканския бюджет за 1990 г. възлизат на 15,2 милиарда лева, а на разходите - на 18,2 милиарда лева. Така за 1990 г. се формира дефицит от около 3.0 милиарда лева.
Общата стойност на субсидиите възлиза на 6,3 милиарда лева, т.е. 34,5 на сто от разходите на републиканския бюджет.
Така вътрешният държавен дълг ще достигне 17,3 милиарда лева, към които следва да се добавят и задълженията на държавния бюджет към Българската външнотърговска банка в размер на 3,7 милиарда лева..
По данни на Българската външнотърговска банка външният дълг на България в конвертируема валута към 30 ноември 1990 г. възлиза на 11 милиарда щатски долара. Общата сума на главницата е 10,7 милиарда долара, а на неизплатените лихви - 367 милиона долара.
На 29 март 1990 г. Българската външнотърговска банка обяви прекратяване на плащанията по обслужването на дълга, след като валутните резерви достигнаха безпрецедентно ниско равнище - 200 милиона долара. Мораториумът оказа отрицателен ефект върху достъпа не само на Българската външнотърговска банка, но и на други търговски банки до капиталовите пазари и практически рязко съкрати външнотърговския обмен на страната. Спирането на притока на "нови“ пари от западните кредитори, разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ и кризата в Персийския залив изостриха до крайност платежното състояние на страната.
Такава е накратко нерадостната и тежка картина на положението, от което правителството ще търси изход и което е негова изключително неблагоприятна изходна позиция.
Икономическа политика
Основният стремеж на икономическата политика на правителството е да стабилизира икономиката и да създаде правните основи и механизми за необратимост в процеса на смяната на икономическата система. Неговите действия произтичат от Споразумението на политическите сили, Споразумението, договаряно с Международния валутен фонд, и от Споразумението за запазване на социалния мир, подписано със синдикатите. От тези три споразумения произтичат поредица стъпки, значителна част от които са систематизирани и вече се изпълняват по специален график на Министерския съвет. Всяка една от позициите на този график предвижда програма от мерки в областта на фискалната и паричната политика, цените и доходите, външноикономическата политика, социалната защита и пазара на труда, приватизацията, демонополизацията и автономизацията на държавния сектор и т.н. Тези програми от мерки се изработват в работни групи на съответните ведомства и от тристранната комисия между правителството,синдикатите и работодателите.
По-важните задачи на правителството през времето на неговия мандат могат да се обособят в следните "пакети от мерки“:
До началото на февруари ще бъде завършена Програмата на правителството, която ще бъде представена на Международния валутен фонд. С нея се преследват две основни цели:
а/ възстановяване равновесието на икономиката чрез драстично съкращаване на вътрешното търсене, т.е. на инвестициите, личните доходи и потреблението;
б/ въвеждане на пазарни механизми, съпътствувани от необходимите структурни промени в икономиката;
в/ нормализиране на външноикономическите отношения и възстановяване на доверието към платежоспособността на страната.
Особените задачи, които следват от програмата за правителството за 1991 г., са:
- да се спре по-нататъшното спадане на производството, което ще продължи през първата половина на годината, и да се създадат предпоставки за нарастването му през второто полугодие;
- след първоначална рязка, но необходима корекция на цените, чрез тяхното едновременно либерализиране бързо да се намали равнището на инфлацията;
- да се съкрати бюджетният дефицит на страната.
Главната особеност на програмата за България, която силно я отличава от аналогични програми в други източноевропейски страни, е, че тя стартира при изключително неблагоприятни външни и вътрешни условия, за което твърде много допринесе пропуснатото през 1990 г. време. В началото нашата страна няма да разполага с необходимата външна финансова подкрепа. Поради това, както и поради липсата на валутни резерви, наличието на огромен външен дълг, липсата на нормални външноикономически връзки и прехода към разплащания в свободно конвертируема валута с досегашните ни партньори от Съвета за икономическа взаимопомощ, правителството не може да използва един от най-мощните стабилизационни инструменти - фиксирания валутен курс като начин за "закотвяне" на цените. Това означава, че то трябва да провежда сурова бюджетна политика, да поддържа по-високи лихвени проценти, да ограничава доходите в по-голяма степен, отколкото в други страни, разполагащи с определена външна финансова подкрепа. Едва към средата на второто тримесечие е вероятно да бъде осигурена такава подкрепа от финансови средства на Международния валутен фонд и чрез деблокирането на други потенциални финансови източници /Световната и Европейската банка, различни програми на ЕИО, държавни и частни банкови кредити/, за които подписването на споразумението с Международния валутен фонд е символ и сигнал за възстановяване на доверието към България. Във всички случаи това ще зависи от положителната оценка за изпълнението на определени макроикономически показатели, заложени в Програмата.
Посочените изходни условия определят логиката на действията, която правителството вече следва:
Правителството сключи със синдикатите и съюзите на работодателите Споразумение за запазване на социалния мир, което има възлово значение за успеха на реформата. Установен е механизъм на взаимодействие за решаване по график на основни нейни проблеми, което дава големи шансове за социална стабилност през първото полугодие.
- Изборът на ново ръководство на Българската народна банка слага началото на нейната реорганизация, което да я укрепи като авторитетна и независима институция.
- Извършват се съществени структурни промени в стопанските министерства и ведомства. Тяхната политика и действия са подчинени на нуждите на реформата.
- Реорганизиране на фирмите, като намесата на държавата се изрази в управлението при трансформацията на държавната собственост.
Парична и финансова политика, цени и доходи, социална сфера
Правителството ще води рестриктивна паринна и финансова политика, ограничаваща кредитирането на нерентабилни производства и въздействуваща антиинфлационно на икономиката.
Правителството прие постановление за определяне на основния лихвен процент и други лихвени проценти по кредитите и Законопроект за уреждане на старите задължения на гражданите и предприятията, които са първи стъпки към нормализиране на парично-кредитния пазар. С това правителството фактически стартира към началото на радикалните промени в смяната на икономическата система.
Подготвено е постановление на Министерския съвет за либерализация на цените и социалната защита на населението.
Предвижда се успоредно с увеличаването на пазарните цени да се установи нов размер на минималната работна заплата в съотношение 0,7 към социалния минимум, определен на основата на “потребителска кошница" от около 600 стоки по текущи цени. Ще се въведе система за адаптиране на работната заплата към измененията в издръжката на живота, компенсираща средно около 70 на сто от поскъпването му. До края на януари т.г. ще се създаде, а до 1 юни 1991 г. ще се въведе система за регулиране на средствата за работна заплата и ще се премине към договаряне на работната заплата по нови колективни трудови договори. До края на януари т.г. ще се приеме система за компенсиране на пенсиите, месечните надбавки за деца, обезщетенията, помощите за временна нетрудоспособност и безработица и социалните помощи .в съответствие с поскъпването на живота. В същия срок ще бъде изготвен пакет от документи относно минималната социална защита на населението. Обемът, характерът и срочността на мерките, свързани със социалната защита на населението, са договорени със синдикатите и работодателите. Те са съобразени с преговорите, които се водят с Международния валутен фонд.
Ще се предложат изменения в Кодекса на труда и в други нормативни актове. Ще се ускори работата по организирането на действени институции на пазара на труда и ще се активизира рязко дейността по преквалификация на част от освободената работна сила. Ще се насърчи сключването на регионални и отраслови споразумения със синдикатите и работодателите за по-безболезнено посрещане на съкращенията в производството и администрацията.
Съвместно със съюзите на работодателите ще се изготви програма за откриване на нови работни места и компенсиране на последиците от съкращенията и безработицата.
Правителството ще представи и се надява Великото народно събрание приоритетно да приеме до началото на февруари Държавния бюджет за 1991 г. чиито параметри ще осигуряват провеждането на радикалната реформа.
Мерки във външноикономическата област
През февруари-март правителството ще предложи въвеждането на нормативна уредба за нов валутен режим, който да създаде междубанков валутен пазар и да въведе плаващ валутен курс. Търговските банки ще имат възможност да купуват и продават валута срещу левове. Централната банка ще въведе система за наблюдаване и контрол на валутния пазар.
В същия срок правителството ще уреди правото на предприятията свободно да договарят и закупуват валута от търговските банки за осъществяване вноса на стоки и услуги. Приходите във валута ще се репатрират към националната банка, но без официално определен размер на валутата, предоставена за изкупуване.
През март ще се обявят нови условия за валутните ограничения и контрол, като ограниченията за гражданите и българските туристи ще се намалят.
Правителството постигна търговско споразумение със СССР. До края на януари ще се изработи конкретен вътрешен механизъм за търговията и плащанията по тези спогодби.
С измененията на Указ № 56 за стопанската дейност и Правилника за прилагането му се либерализират условията за
външноикономическата дейност и за чуждестранно участие в стопанската дейност в страната.
Правителството ще определи окончателно минимален брой на стоките, чийто внос или износ е забранен или ограничен, ще приеме график за елиминиране на експортните квоти и ще въведе нова модерна, ефективна митническа тарифа и политика.
Ще се пристъпи към ограничаване на монополите, към децентрализация и либерализация на външнотърговската посредническа дейност.
Правителството ще полага особени грижи за осигуряване на необходимите ресурси от горива и енергия, нужни за нормалното функциониране на икономиката ни и за бита на хората. То вече подписа споразумение със Съветския съюз за доставка на нефт и други суровини в количества над критичната граница. С развитието на пазарната икономика тази грижа постепенно ще отпада от правителството, и ще бъде осъществявана от съответните стопански и търговски организации. Правителството обаче във всички случаи ще има грижата да наблюдава и осигурява минимумите от тези ресурси.
Правителството създаде Междуведомствена комисия за управление на външния дълг и за водене на преговори с международни финансови организации.
През първото тримесечие ще започнат преговорите с Парижкия клуб и с Грулата на 24-те и ще продължат преговорите с частните банки-кредитори.
Разработва се програма от мерки за възстановяване кредитните отношения на България с развитите страни и експортните кредитни агенции, както и за събиране на вземанията от Никарагуа, Ангола, Ирак и други страни, които са ни длъжници.
Структурни промени в икономическата система
Задача на правителството е да подготви и внесе във Великото народно събрание законопроекти, въз основа на които да започне процесът на преобразуване на държавната собственост, насочен към нови структури в икономическата система, включващи всички видове форми на стопанска дейност /частни, кооперативни, държавни и смесени дружества и организации/, с тенденция за приоритетно развитие и роля на частната собственост.
През февруари правителството ще приеме и предложи програма за децентрализация, демонополизация и автономизация на стопанската дейност в държавния сектор. Специално ще се уреди статутът на държавните фирми и формите на тяхната дейност. Ще се въведе съответна система на договаряне със стопанските ръководители, за чието стабилизиране правителството ще вземе необходимите мерки.
Последващото уреждане положението на държавните фирми ще улесни процеса на приватизация и ще предотврати злоупотребите с държавно имущество.
Указ № 56 за стопанската дейност, Правилникът за прилагането му и Наредбата за търговете, приета от Министерския съвет, създават широки възможности за приватизация във всички стопански сфери още на сегашния етап. До края на януари правителството ще внесе във Великото народно събрание Законопроект за Агенцията по приватизацията, а през февруари - Законопроект за приватизацията. Това ще даде възможност за изработване до края на март на програма за изкупуване и арендуване на собствеността за по-големите обекти и за по-дълъг период.
До средата на април правителството възнамерява да изработи програма за предаване на част от общонационалните имоти на органите наместното самоуправление - общините, на новите институти за обществено осигуряване и други фондове, респективно сдружения от общонационален интерес, които ще станат едни от крупните институции на собствеността в бъдещата пазарна икономика.
До средата на февруари правителството ще внесе във Великото народно събрание Законопроект за чуждестранните инвестиции, който ще осигури необходимите условия за привличане на чужди капитали у нас.
Правителството ще направи всичко възможно през своя мандат да бъдат създадени основните институции на пазарната икономика у нас. Във Великото народно събрание ще бъдат внесени проекти за Търговски закон, Закон за национал ната банка, Закон за банковото и кредитното дело, изменения в Кодекса на труда, в Закона за уреждане на колективните трудови спорове и др. Ще бъдат създадени институциите на пазара на труда, Сметна палата, Стокова и фондова борса, данъчна система и т.н.
В сферата на земеделието
Правителството ще направи всичко, което е длъжно и което зависи от него, за бързо прилагане на Закона за земята /чието приемане народът очаква с нетърпение/ и за възстановяване правото на собственост на онези, на които то фактически е отнето. Ще съдействува за създаване на банки за развитие, кредитиращи земеделието и животновъдството, за осигуряване на машини за обработване на земята, за набавяне на семена за засяване и племенни раси добитък. Ще насърчава всякакъв ефикасен начин за обработване на земята чрез всички възможни форми: частна инициатива, фирмено обработване, земеделски кооперации, банкови формации, смесени форми и т.н. Ще предложи стимулираща кредитна и данъчна политика. Ще насърчава създаването на всякакви институции, формации и научно-практически институти, които ще имат за цел подпомагане развитието на селското стопанство. Ще съдействува чрез общините и други държавни институции за бързо разпределение на земята между собствениците и ще ги улесни при необходимост за доказване правото им на собственост чрез предоставяне на разположение на емлячните и данъчните регистри, на данъчните управления и общините /доколкото са запазени/ протоколите за внасяне на земята в ТКЗС и като се осигури ползването на документите, съхранявани от нотариалните служби при съдилищата, при евентуални спорове.
Правителството си дава сметка, че тук става дума не само за това, кой трябва да бъде собственик на земята и как ще докаже той правата си, а по същество - и за аграрна реформа с всички произтичащи от нея последици. То е готово да изработи, предложи и направи дължимото за изработването и приемането на правния ред, въз основа на който тя да бъде проведена, и докато има възможност в своя мандат да поеме управлеинето и да постави началото на осъществяването й.
В сферата на отбраната
Правителството ще отделя специално внимание на средствата за по-нататъшното изграждане на българската армия като надпартийна общодържавна структура, за да бъде тя винаги в състояние да защити териториалната цялост и националния суверенитет на страната и да служи като стабилизиращ фактор на обновителните процеси в България. Ще се проучат социалните проблеми на военнослужещите от Българската армия и ще се изготви програма за решаването им. Важно място в тази насока ще заеме обсъждането и приемането на законите за отбраната и въоръжените сили.
Политиката на правителството в сферата на здравеопазването ще се изразява в полагането на непрекъснати грижи за осигуряване на най-неотложните медикаменти, детски храни, медицински уреди и пособия, хранителни продукти, санитарни материали и други, свързани със здравеопазването и нормалното функциониране на болничните заведения, както и за онези стари болни и немощни хора, които са поставени под режима на социалните грижи. Правителството организира получаването и получава значителна по своя обем хуманитарна помощ. Водят се преговори за бързо доставяне на необходимите животоспасяващи лекарства и пособия. Отпуснати са средства за тях и някои вече са доставени. С оглед на особеното състояние в тази сфера правителството ще я наблюдава непрекъснато и ще взема мерки за бързо решаване на неотложните нужди. Ще продължи реформата в системата на здравеопазването и подготовката за въвеждане от 1992 г. на система за здравно осигуряване.
В сферата на образованието, науката и културата. Независимо от тежкото икономическо и финансово положение, в което се намира страната, правителството ще полага необходимите грижи и ще отделя съответните средства за образованието, науката и културата. Ще продължи процесът на пълно освобождаване от идеологизирането им и в своята дейност и развитие те ще се опират на националните традиции и на най-добрите постижения в духовната област. Ще се положат всички усилия за извеждане на образованието като стратегическа задача при прехода и изграждането на новото демократично общество.
Успоредно с грижата за разграждане на остарялата нормативна база на образованието изпълнителната власт ще се стреми към последователно прилагане на принципите за демократизиране и хуманизиране на образованието, за защита правата на децата, за държавна закрила на социално слабите ученици, за промяна на обществената оценка и издигане престижа на учителския труд в България. Подготвени са проекти за промени в структурата на Министерството на културата и на Министерството на науката и висшето образование, които предвиждат пълно освобождаване на дейността и проявите в тези сфери от опекунство, политизиране и даване на възможност за издигане на високо професионално равнище дейността на културните институции, за модерна организация на науката и образованието, отговарящи на европейските стандарти. Особени акценти се поставят върху осигуряване на широки възможности за водещите личности и институции.
Правителството пое задачите си в условията на тежка криза и в областта на околната среда. Лошото й състояние се отразява зле и върху стопанското развитие на страната и е източник за сериозни социални напрежения.
Необходим е нов закон за опазване на околната среда и широко използване на екологични експертизи при всички стопански дейности.
Ще се предприемат спешни мерки за ликвидиране на неблагополучията в екологичното състояние на особено застрашените райони в страната; ще се въведе строг контрол върху защитените природни обекти.
Ще започне разработването на правила за екологосъобразно ползване на природните ресурси; ще се засили превантивната, а не санкционираща функция на Министерството на околната среда; ще се повишава ролята на общините и регионалните органи на властта по опазване на околната среда.
Трябва да се изгради национал на система за наблюдение и контрол, като редовно се информира обществеността за състоянието на околната среда; да се води политика за активно участие на обществеността, екологичните движения и организации при решаване на въпросите за опазване на околната среда.
Активното международно сътрудничество е условие за интеграция с европейската и световната общественост в областта на опазването на околната среда.
Правителството отделя особено внимание на работата си със синдикатите и съюзите на работодателите. Както вече се отбеляза, то подписа тристранно споразумение с тях за запазване на социалния мир. Това споразумение дава неподозирани възможности за предотвратяване и решаване на всякакви социални конфликти, за осъществяване на съвместни програми, за постигане на общи решения. Синдикатите с разбиране за историческото и съдбоносно значение на мерките, които правителството трябва да вземе при сегашната обстановка, поеха решително и с пълно съзнание за отговорност своя дял при изработването на програмата за излизане от това тежко положение. Те участвуват изключително активно в подготовката на програмата за социална компенсация на населението, свързана с някои непопулярни мерки, като повишаването на основния и другите лихвени проценти, повишаването на цените и нормализирането на пазарната обстановка. Техни специалисти са включени в общите комисии, които разработват отделни въпроси и раздели от тази програма. Въз основа на споразумението предстоят следващи преговори и постигане на отделни нови споразумения с представители на синдикатите и работодателите, целящи в рамките на обявения 200-дневен социален мир да се улесни осъществяването на "програмата на правителството за излизане от тежката икономическа криза. Правителството държи и ще държи синдикатите и работодателите непрекъснато в течение на своята дейност и на въпросите, които ще разглежда и решава, и особено на онези от тях, които са свързани с техните интереси. Ще създадем и ще поддържаме оптимистично социално партньорство. Синдикатите и работодателите са определили свои представители за връзка с правителството.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Задачите, които стоят пред правителството на Република България, основните от които са изложени в тази декларация, произтичат от Споразумението между политическите сили, представени в парламента, от Споразумението за запазване на социалния мир и от Конституцията на Република България. Те са задачи на времето - на днешния и на утрешния ден. Те не са плод на самодейност, политическа амбиция или неориентираност. Приемайки да съставим правителството, изхождахме от консенсуса между парламентарните политически сили по тези задачи.
Давам си сметка за трудностите, с които ще се сблъскаме при тяхното изпълнение, особено като имам предвид условията на драматичната криза, в която се намираме. Но това е програма за спасяване на народа и държавата, програма за оцеляване, програма на надеждата.
В модерната история на културтото човечество нито един народ и държава не са изчезнали от лицето на тази колеблива планета за това, че са изпаднали в подобна или по-тежка криза. Но много народи и държави са изнемогвали и са влачили години наред жалко съществуване, не можейки да се измъкнат от нея.
Нашият народ няма нито лична, нито историческа вина за това, че след края на Втората световна война великите сили му отредиха жребия да живее, работи и съществува при една система, която не можа да му осигури условия за най-добро развитие и живот. Онези, които получиха жребия да живеят и да се развиват при друга система и при други условия, включително и победените и разгромените, отидоха далече напред.
Мисля, че имаме нравствено и историческо основание да се надяваме, че тези народи ще ни помогнат - сега, когато имаме най-голяма нужда и когато те имат материалната възможност да сторят това.
И независимо от всичко голямата надежда на правителството, а искам да вярвам, и вашата, е в това, че народът ще ни разбере, ще ни повярва и ще ни подкрепи. Ще приеме програмата ни, в която има наистина тежки за него постановки, като своя. Защото това наистина е програма не за мен, за правителството и за парламентарните политически сили, а за него - народа!
Затова вярваме, че той ще бъде с нас в тази трудна и решаваща битка за оцеляване и за осигуряване на един по-добър, по-достоен и щастлив живот.