Антикомунистическа партизанска съпротива срещу промените в България след 9 септември 1944. Участниците в четите са предимно селяни, които се противопоставят на колективизацията на земеделието. В Пиринска Македония горяните се борят най-вече срещу принудителното записване на тамошното население като “македонци” - срещу настъплението на титовия македонизъм са създадени 100 местни тайни организации и са воювали 9 чети.

Движението няма централизиран характер. До 1953 в България е имало 28 чети, сформирани в страната, и 52 -  навлезли от чужбина. Броят на горяните, действали срещу "съветизацията" на България, се изчислява на около 1800 души, от които 1200 са загинали. Срещу горяни и техни ятаци са проведени над 30 съдебни процеса.

Проблемът за горянството е все още бяло петно в българската наука.

Горните данни са изнесени на научна конференция, проведена в края на 2004 г. в Русе. (Научен ръководител на опита за обобщение на изследванията на този период от най-новата българска история е проф. Диню Шарланов.)

................................................................................................

Библ. в. “Дневник”, 02.01 2005.

***

Веднага след 9 септември 1944 година се появяват новите нелегални - лица, свързани с прохитлеритската власт и укриващи се от преследване[1]. Към тях по-късно се присъединяват представители на отечественофронтовската опозиция (николапетковисти, социалдемократи и безпартийни), противници на кооперирането и други. Те имат различна степен на организираност. Някои от тях бягат зад граница, там са обучавани в Турция, Гърция и Югославия, сетне се връщат...