Veni Markovski - Вени Марковски

Гледам, че покрай 9-и септември пак изплува един полу-мит за добрия цар Борис III и лошите комунисти. "Полу-", защото се твърди, че социализма е бил антидемократичен, а царският режим - демократичен.

Изглежда някои хора не могат да мислят по друг начин, освен в черно-бяло или "ако не си с нас, значи си срещу нас". Този начин на мислене в лъжовен.

Ако не признаем и приемем цялата истина, няма да имаме нито нормално настояще, нито нормално бъдеще.

На 9-и септември 1944 г. един престъпен и про-нацистки режим, депортирал в концлагера Треблинка 11 343*
наши сънародници (които са убити до крак!) и докарал страната до национална катастрофа, беше заменен от друг престъпен режим, комунистически и про-болшевишки, който също уби хиляди и също докара страната до национална катастрофа.

Има много разлики между двата режима, но за тези се говори по-малко: 
1. Болшевиките дойдоха на власт с помощта на чужда армия, а "демократите", които присъединиха България към Тристранния пакт, бяха избрани от народа в "свободни" избори. Кавичките са правилно сложени, защото знаем от историята, че след правратите през 1923 и 1934 г. в България демокрацията не е била за пример. 
2. Виновните за националната катастрофа от времето на Втората световна война бяха осъдени от т.нар. народен съд на смърт и различни срокове затвор, а виновните за националната катастрофа от времето на социализма бяха оставени да изграждат нова, демократична България.

Спорът колко души са били избити от единия и колко - от другия режим е толкова циничен, че не разбирам защо изобщо се води. Неморално е да се слагат от едната страна Алексиев и Крапчев, но да се пропускат от другата Гео Милев или Йосиф Хербст. Не е и нормално, защото четиримата са от едната страна - на творците, които са били убити от своите сънародници. Партийната принадлежност на убийците не е най-важното, най-важното е, че и в единия, и в другия, и в третия, и в четвъртия случай става дума за... убийци, които са българи! А и в случаите с Гео Милев и Хербст в България не е имало чужда армия, която да подкрепя убийствата и закриля убийците. Убийците на Гео Милев и Йосиф Хербст са си живели толкова безнаказано, колкото и тези на Алексиев и Крапчев. Цинично е да се осъждат едните (да не говорим, че не се знае и кои са били, та се осъждат хора, които са умрели, та не могат да се защитят), а да се оправдават другите.

Впрочем, да не забравяме, че същите - СЪЩИТЕ! - наши сънародници, които ръкопляскаха при влизането на България в Тристранния пакт, плачеха при смъртта на цар Борис III. Същите посрещаха червеноармейците с цветя на 9-и септември, викаха "убийци" по време на т.нар. народен съд, гласуваха против монархията по време на референдума и плачеха след ковчега на Георги Димитров.

Така че, ако ние - днешните българи - искаме да живеем в национален мир и съгласие, то трябва да си сложим ръка на сърцето и да признаем истината. 
Цялата истина!

Само с признаване на половината истина, няма как да се живее нормално.

А цялата истина е, че историята ни от Освобождението насам е низ от братоубийствени войни - още от известните убийства на Алеко Константинов и Стефан Стамболов. 
Низ от неспазване на законите - още от суспендирането на Търновската конституция и провеждането на "демократичните" избори, така добре описани от същия този Алеко Константинов - та чак до наредбите-закони, с които се установява комунистическата власт. 
И истината за комунизма все още не е казана - та се налага Krassen Stanchev да я обяснява във вид, удобен за лесно четене и разбиране, но труден за преглъщане от хората, които не познават историята ни преди и след 9-и септември.

Отричането на комунизма може, но не бива да идва за сметка на възхвала на про-нацисткия режим на цар Борис III. Подобно фалшиво представяне на историята ни води до безпътицата днес. А хора, които не знаят по кой път вървят, никога не могат да стигна до целта.

И в някакъв момент почват да се питат защо не вземат да се върнат там, откъдето са тръгнали.

________
* - Царският режим е убил много повече от тези 11 343 души, разбира се, но ги пускам за сравнение с броя на осъдените на смърт от т.нар. народен съд 2618 човека. Комунистическият режим също е убил много повече от тези 2618 души.