Monika Demirova 

Bilyana Gospodarska

Отказвам да повярвам, че Германия се страхува. Онази Германия, която помня от детството си беше безстрашна. В нея всеки пенсионер можеше да върви километри след теб и да мърмори възмутено на северновестфалски, че си изхвърлил хартийката си от дъвка на улицата. И ако не си я прибереш да те докладва в полицията. Пенсионерите от нищо не се страхуваха, защото бяха най-свирепите бранители на обществения ред.

В онази Германия всяка тийнейджърка можеше да прекара цяла нощ в дискотеката над бутилка кола или безалкохолен коктейл, и да се прибере у дома пеша сама, малко преди 573-годишният часовник на площада да удари 3 пъти, без да се притеснява, че полата и е прекалено къса, а косата - прекалено руса.

Няма да забравя аромата на първата ми супа със свински наденички, която изядох в ранни зори в едно градче близо до Франкфурт, след 12 часа път с нощния влак от Берлин. Никой не ме обиди с тази супа. Тогава не се страхуваха да я приготвят заради евентуалността да наранят нечии дълбоки чувства.

Най-хубавите рамки за очила в детството ми ми ги дадоха безплатно в германска оптика след бележка от германски доктор, че имам нужда от тях. Медицинската осигуровка на баща ми покриваше и моето късогледство.

Германците нямаха нищо против него. Нито против мен. Нито против това, че идвам от България. Безстрашната, "студена"към чужденците Германия тогава те приемаше, ако докажеш, че говориш тихо и възпитано на език, който разбира, не цапаш, родителите си вършат работата и си плащат данъците, и като цяло не пречиш никому. Германия не обиждаше никого.

Не знам какво стана и от какво се уплаши. Знам само, че хората и реагират, колкото и да не му се ще на правителството да си го признае. И каквото и да разправят за Пегида, е добре, че ги има. Опитват се нещо да запазят от старата Германия, колкото и да са странни и екстравагантни начините им. Маркерче, че нещо не е наред. Ако не са те, направо да чакаме неонацистите, мисля си. И тогава ще стане страшно.