Проф. д-р Георги Фотев  е изтъкнат български социолог и общественик.

Роден е на 24 август 1941 г. в с. Димитровче, Хасковско.

При разгрома на демократичната опозиция през 1947 година убийствата без съд и присъда вървят редом със скалъпени политически процеси. Баща му, който вече е лежал в затвора след 9 септември 1944, е принуден да емигрира.  По тази причина семейството му е изселвано в Разградско.

Георги Фотев завършва с отличие средното си образование в Свиленград. Служил е като трудовак. Отначало не му  разрешават  да следва, а по-късно, преди да завърши Университета, е оказван натиск от Държавна сигурност да бъде изключен.

Не го изключват. Допуснат е да се дипломира. Спечелва конкурс за аспирант по логика в Софийския университет и няколко дни преди да бъде назначен, под натиск на Държавна сигурност конкурса е анулиран. Следват седем години, в които не му позволяват да кандидатства  за научна работа. През този период е покровителстван от стария си приятел Георги Карауланов. Стремежът му за реализация в науката многократно,   е поставян пред заплаха. В такива моменти е намирал подкрепа в учени от Академията и Университета. 

През 1976 година на Георги Фотев е разрешено да участва в конкурс за научна длъжност в Института по социология.

Професор по социология от 1989 г. Доктор на философските науки.

През 1991-1992 г. е министър на науката и висшето образование на Република България в правителството на Димитър Попов.

1990 - 2003 - три мандата директор на Института по социология при БАН.

Преподавател по социология на религиите в СУ "Св. Климент Охридски". Професор в НБУ. Чел е лекции, в т.ч. семестриални курсове в редица чуждестранни университети.

Действителен член на Европейската академия за наука и изкуства (Academia scientiarum et artium Europaea) от 1993 г., заместник-председател на Борда на директорите на Американския университет в България (2000-2003). Бил е "Фулбрайт" професор в Университета в Дюк, Северна Каролина (САЩ) през 1997-1998 г.

Почетен гражданин на щата Оклахома, САЩ (1991 г.).

Член на Настоятелството на НБУ от 14 март 1994 година.

Член на University Council of American University in Bulgaria от 2003 г.

Носител на годишна награда на БАН и на СУ "Св. Климент Охридски" за книгата "Социална реалност и въображение".

Носител на Почетния знак със синя лента на СУ "Св. Климент Охридски", на наградата Distinguished Service Award of American University in Bulgaria (2003) и на наградата "Христо Г. Данов" за хуманитаристика за книгата "Дисциплинарна структура на социологията" (2007).

Директор на Центъра за изучаване на европейските ценности на Нов български университет.

Автор на многобройни научни трудове, публикувани в България и редица други страни, между които: Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер (1979); Принципите на позитивистката социология (1982); Социална реалност и въображение (1986, превод на гръцки, публикуван през 1996); Гражданското общество (1992, публикувана на гръцки през 1996); История на социологията, том 1, том 2 (1993); Другият етнос (1994)...

Женен, има син и дъщеря.

Включи се по собствена инициатива в работата на Съюза на демократичните сили през декември 1989 година. Има основната заслуга за  лозунга "Времето е наше" в предизборната кампания на СДС за 7 ВНС. Автор на някои предизборни документи на СДС. Макар и да не е партийно обвързан, той безспорно принадлежи към политическата десница.

Георги Фотев разказва за своите патила в книгата си "Дългата нощ на комунизма", която беше издадена през лятото на 2008 година.