Асеновград и региона са от малкото места в България, в които вратите на времето са широко отворени. Тук можем да се докоснем както до най-старата история на земята, на нейната флора и фауна, така и от дебрите на ранните човешки цивилизации до днешното съвремие. Това естествено е провокирало интереса на много изследователи – и професионално ангажирани с конкретни теми, и други, които търсят в историята любопитното, непознатото и неизвестното за широк кърг читатели.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήµαχος, Стенимахос.

През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим.

В околностите на града има над 50 християнски храма — църкви, манастири, параклиси т.н.; някои автори твърдят, че броят им даже достигал до 100, но досега никой краевед или историк не е направил пълно преброяване и оценка на това огромно религиозно богатство в околностите на Асеновград. Някои от най-известните и красиви християнски храмове са: Църквата „Света Богородица“, Църквата „Свети Архангели“, Манастирът „Света Петка“, Манастирът „Свети Свети Кирик и Юлита“, „Света Богородица Благовещение — Рибната“, „Успение Богородично“, „Свети Иван Рилски“, „Свети Атанасий Александрийски“, „Свети Никола Мирликийски“, „Свети Георги“ в квартал Амбелино, „Свети Георги“ в квартал Метоха, „Света Марина“, Параклис „Света
Богородица Малката“, Параклис „Свети Константин и Елена“, Параклис „Свети Яни“, Параклис „Света Варвара“ и други.

Да се обиколят църквите на територията на Аеновград – трудно, но не невъзможно. Да се обиколят всички параклиси разположени във или около града – абсурдно. И все пак моята обиколка по храмовете на града ни, започва с невъзможната част – пък до където ми стигнат силите.

Известно време живеех на върха на квартал Амбелино (или както си го наричаме ние в Асеновград – Жрож Махала). Разположен е в дефилето на р. Асеница (известна още като Чая и Чепеларска), която тече в посока юг-север и пресича града през средата му.

С хилядолетията оформяне на ландшафта са се образували високи, почти отвесни на места склонове – идеални места за параклисите – малки храмове, спасители на християнската вяра през тъмните векове на турско робство. От моята стая се виждаха няколко параклиса по отсрещния склон на планината, като единият от тях беше сякаш точно кацнал на върха на една скала. Доста време си мечтаех да отида там и когато взех темата за курсова работа реших, че това е едно от местата където задължително трябва да отида, не само заради детската си мечта, а защото и по пътя до там се намират и други параклиси. 

Текст и снимки в pdf файла -