ГОЛЯМАТА ЦЕЛ

В рамките на ЕС и съгласувано с Брюксел 
БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ СВОЯТА ГОЛЯМА ЦЕЛ!
Целта приковава вниманието. Тя изпълва съзнанието с образи и представи  придаващи смисъл на живеенето. 
Без значими цели животът е посредствен и даже неприятен. Губи смисъл. Потиска. Отблъсква! Прогонва…
Ангажирането на държавата, значи нацията, значи мнозинството от населението, с големи, бих казал - горди цели, ще даде смисъл да се живее и да се труди тук. Това ще дава друга атмосфера на националния живот, ще мобилизира енергията на милиони за градивни дела. 
Всеки от собствен опит знае, че когато си постави Голяма цел и без разсейване я следва, тя определя и осмисля живота му. Дали това ще бъдат грижите за семейството или пък успехи в работата, а е възможно и двете заедно,  е без значение. Тя го зарежда със съзидателна енергия, дава му посока и го води напред!   
Позволявам си да предложа (!) две големи национални цели: България до 2050 година да постигне:
1.    По приетите международни стандарти за оценка да бъде сред първите три страни с най-успешна демографска политика, най-добро образование, здравеопазване и социални грижи.  
2.    По приетите международни стандарти за оценка да бъде сред първите пет страни по развита пътна инфраструктура и благоустройство на населените места.
Пред нацията ще се очертае по конкретни показатели хоризонта на развитие на страната.
По точно това ще рече:
До 2050 да бъдем сред първите двадесет страни по доход на човек. 
До 2050 г. България да бъде сред първите пет страни по продължителност на живота. 
До 2050 година да бъде в десетката на страните за добър живот. 
Всичко това да се развие в пълноценни планове и срокове.  
Давам ПРИМЕРИ: Тук ще влезе и вече започнатото - до края на 2026 година всяка точка на България да бъде на 30 минути от въздушна спешна помощ. 
Ще се планират за постигане и цели, които са естествени . За тази година закъсняхме, но от догодина – стремеж България да бъде държава с нулева корупция, а до 2028 реално да го постигне. 
От 2030 година да бъдем на първо място по грамотност на населението над 25-годишна възраст. 
До 2032 година територията на страната да стане физически единно пространство, като Стара планина бъде бързо и лесно целогодишно проходима и се преодолее стопанското разделение на страната на Южна и Северна. 
До 2026 година пътно-транспортните произшествия у нас да бъдат под средноевропейските, а през 2030 да станат най-ниските в ЕС. 
До края на 2025 година да приключи разделното събиране на боклука в цялата страна. 
За учебната 2024-2025 година и всички следващи да няма нито едно дете не посещаващо училище. 
До края на 2024 година да няма нито едно нерегламентирано сметище. 
До края на 2024 година да няма нито един полицаи и лице в държавна униформа с видимо наднормено тегло и в размъкнат вид. 
През 2050 да имаме  три университета сред първите двайсет, а всички останали да бъдат сред първите петдесет…
Всичко това и още много друго е постижимо при конкретни планове и срокове по десетки показатели, които ще бъдат оформени като национална програма за действие, за да се постигнат двете цели. Тази програма да бъде обществено обсъдена, приета на референдум и да ангажира политическите партии и власти до 2050 година.
ГОЛЯМАТА ЦЕЛ ще ангажира общественото внимание. Тя ще стане гледната точка при публичното обсъждане на какъвто и да е въпрос. Ще даде широката рамка за планиране на живота на всекиго.
Ще излезем от хаотичното днес - едно, утре - друго. От едно произшествие в друго и затова "оставка на Гешев", за да сложим Сарафов... Сякаш потокът на всекидневието изчерпва смисъла на живота. Българските граждани имат потребността да знаят държавата каква цел си поставя. Цел, осмисляща живота на нацията!