Александър Йорданов Александров
След протяжно умуване ПП ГЕРБ най-после има своя кандидат за президент – председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Този избор е логичен. Издига се политик, който заема най-високата държавна позиция в момента, доколкото в парламентарната република Председателят на парламента е на равна нога с Президента на страната и не случайно поема и неговите функции, ако това се наложи. Така че, това бе наистина единствената възможна кандидатура на ГЕРБ, която при това води и до най-малко сътресения, както в партията, така и в държавата. При други варианти не бяха изключени – при успех на кандидата на ГЕРБ на президентските избори, предсрочни избори за кмет – на София или Бургас, или подлагане на кабинета на гласуване в парламента – при кандидати Борисов или Дончев. В случая премиерът, защото явно той е човекът, чиято дума единствено тежи в ГЕРБ, избра най-малкото съпротивление. След като два пъти е била председател на Народното събрание Цачева не може да бъде обвинена в липса на държавнически и политически опит. И това рязко я откроява от всички останали кандидати. Това нейно предимство обаче може да й изиграе лоша шега, ако сработи познатата от миналото нашенска теза: търси се ново лице, стига със "старите физиономии".
Какви позиции ще отстоява Цачева в предизборната кампания предстои да видим. Тя не е политик на резките жестове, на крайните позиции. Ще търси "златната среда". Какво означава това? Дипломатично жонглиране с думите по отношение на ЕС, НАТО, Русия и САЩ. Ще остави сблъсъкът по тези теми да се води между БСП и Реформаторския блок, а тя "майчински" ще погалва и едната и другата теза по главицата. Опорните точки за бежанците ще бъдат също обтекаеми. По редица вътрешнополитически проблеми ще заеме позицията, която и продиктува премиерът Борисов. Ако той каже да се строи "Белене" и тя ще каже същото. Ако каже да не се строи и тя така ще мисли. Тъй ще бъде и с всички останали въпроси. В този смисъл, при евентуално избиране на Цачева за президент премиерът Борисов усилва неимоверно своите позиции в управлението на България. И т.нар. разделение на властите остава само на книга. Кавги и разправии между трите основни институции няма да има. Един център ще ръководи всички и ще се получи нещо като демократичен централизъм. Партийната и държавната власт ще бъдат в едни и същи ръце.
Признавам си, че в началото на демокрацията не си представях, че и при нея ще се стигне до такава демократично-командна система. Но тя е на път да стане факт.
Ще бъде интересно да видим, макар и в кратката предизборна кампания, доколко Цачева ще се противопостави на кандидатите на БСП, на АБВ, на ДПС, на патриотите – там неин съперник е нейният заместник в парламента. Ако дебатът с кандидати като Радев, Калфин, Каракачанов, Орешарски мине от нейна страна "со кротце и со благо" и без никакъв "кютек" (ще кажете не и подхожда, дама е, все пак!), то това само би помогнало за един по-добър резултат на Реформаторския блок, който очаквам да усили своето европейско, натовско и антикомунистическо говорене. Очаквам именно кандидатът на реформаторите да изнесе битката с противниците на ЕС и НАТО у нас и така да защити традицията на българската демокрация. Ако реформаторите сторят това, то може да имаме хубав ден за българската демокрация, защото на очертаващия се балотаж ще се срещнат Трайков и Цачева. И така на втория тур ще стане ясно кого би подкрепил електоратът на партии като БСП, ДПС, АБВ, ВМРО, Национален фронт, Атака и прочие: кандидатът на ГЕРБ или кандидатът на Реформаторския блок. Това би бил най-интригуващият сблъсък в историята на младата ни демокрация. Затова нека кандидатурата за президент на ГЕРБ да бъде възприета като една възможност управлението на страната и след президентските избори да остане в ръцете на дясноцентристкото пространство. Разбира се, доста партии от това "пространство" се постараха да го обезмислят и наистина е трудно да се определи лесно кой точно е десен в България. Но спорът за дясното е безкраен, а животът, както казваше големият български поет Николай Кънчев, е такова велико нещо, че погледнеш ли го както трябва ти пада шапката, вместо главата.