Любо Кольовски

Ходих до едно тетевенско село, където хората преживяват благодарение на бракониерството - в дърводобива и добива на червен пясъчник. Мизерията там е отвратителна и потресаваща. Пред кръчмата политиците-негодници бяха разлепили жалките си плакатчета. Поседях десетина минути в това най-социално място, изпих една безвкусна жълта лимонада и по навик се заслушах какво си говорят хората. Никой не подхвана темата за евровота.
Един възрастен, вероятно пенсионер, излезе от кръчмата, загледа се за секунда в оръфаните от вятъра плакати, хвърли си фаса, смачка го и многозначително се изплю.
Нямам какво повече да ви кажа.

Статус във Фейсбук от 15 май 2014г.

Постинг на Иво Станкулов под статуса:

При мен пък денят мина почти индентично . Между Ботевград и Мездра на един завой беше аварирал един ТИР и като минах сутринта на път за Враца шофьора на камиона беше облякъл зелената жилетка и стоеше на завоя като със жестове спираше автомобилите, които не виждаха закъсалия камион . Движенията му бяха подобни на въртяща се вентилаторна перка . Малко по далече от него катаджиите си засичаха за скорост и гледаха кой не си е пуснал фаровете . Като стигнах Враца имах чуството че влизам в Кербала след бомбардировка - улиците мязаха на кратери а в блока който посетих докато изкача стъпалата до втория етаж се наложи да стъпвам върху листовки с лика на Болен и неговия план за спасение . На връщане след 3 часа катаджиите след Мездра ги нямаше , но пък камиона си беше още там и явно заради свършилия ток в батериите , аварийките вече не му светеха . Дъждът ръмеше а шофьора със не знам какви сили все още успяваше да предупреждава идващите коли след завоя за предстоящото препядствие ..... Такива ми ти работи --- и аз няма какво повече да кажа, отивам да си разходя любимката .