Росица Нешкова

София е сива...От дъжда...Не е силен с гръмотевици, не е и студено..Но е някак есенно...Тихо и кротко препръсква..Чакам маршрутка срещу МОЛ "София" и зяпам тълпата...Чадъри, забързани хора...Трамваи скърцащи по релсите...Спирачки на коли....Шумно кръстовище в шумен град....До мен момче и момиче..С дънки и якенца...Целуват се...Прегърнати и така отсъстващи...Така невиждащи.Така нечуващи...Нито глъч, нито свистенето....Мервам ги с периферното зрение и разтварям чадъра...някак да скрия прелестната картина от завистливи и лоши очи...Те се целуват....Под дъжда....Мълча и не гледам....Само усещам вълната...И е толкова красиво..Сред хорската глъч и свистенето на спирачките....Сред сивотата на дъждовния град.....Като две малки слънца....