Dimitar Ganchev

Вярно е, че трябва промяна. Но не всяка промяна е за добро. Тази не е за добро.

Желанието за мажоритарен избор е разбираемо, но това, което ви се предлага с етикет "мажоритарен избор" не е никакъв мажоритарен избор. Мажоритарен избор би било, ако има една национална листа с 5000 кандидати, от които всеки да си хареса 240 имена. А в парламента да влезнат тези 240, които са събрали най-много гласове.

Но избирателна листа от един човек с нищо не е по-добра от избирателна листа с 15 човека. С нищо! Никаква (положителна) разлика няма да има. В момента в София има 3 избирателни района с по 10 места във всеки, от които влизат примерно 4-5 от ГЕРБ, 2-3 от БСП и няколко от други партии. Партията е определила кой е на първо място, кой на второ, а избирателят има право на преференция (спомнете си "15/15"). Ако гласувате с "Да" на референдума, в София ще има 31 избирателни района, в които вместо листа с 15 имена, партиите ще имат листи с по едно име.

С какво се увеличава вашият избор, ако вместо 15 имена, партията ви е предложила само едно?

Тук обичайният отговор е:

- няма да избираме партии

- ще изберем някой друг, който не е свързан с партия и който ни харесва

Първо, никой няма да забрани на партиите да си издигат техния кандидат. Те ЩЕ имат кандидат и ще агитират за него от сутрин до вечер по телевизията, с билбордове и т.н.

Второ, независимият кандидат трябва да събере 10 000 гласа в Банишора. Не в България или в София, а в Банишора - един от тези 31 софийски едномандатни райони, в който ще има около 20 000 гласуващи. Ако беше кандидат за кмет на Банишора, този независим кандидат щеше да бъде разпитван за проблемите на квартала, които повече или по-малко, но са еднакви за всички негови жители (улици, осветление, детски градини, застрояване и т.н.). Но той не е кандидат за кмет, а за член на националния парламент, затова ще му бъдат задавани следните въпроси от национално значение:

- как се отнася към мигрантите, трябва ли да им помагаме или трябва да ги връщаме обратно?

Както и да отговори, потенциалните му гласоподаватели от 20 000 веднага ще станат 10 000, защото половината жители на Банишора имат едно виждане, другата половина - друго.

- трябва ли да бъдат засилени или намалени санкциите срещу Русия?

Както и да отговори, потенциалните му гласоподаватели стават 5000, което вече го лишава от възможността да спечели (нужни са 51% от гласувалите). А въпросите тепърва започват:

- трябва ли да остане плоския данък или богатите трябва да се облагат повече? 2500 гласоподаватели

- За или против ЕС? За или против правото на аборт? За или против съвместната охрана на границата с Турция? За или против Белене? За или против ... Останаха ли гласоподаватели? Не.

Популярният местен герой може да стане кмет, но не може да стане депутат. Кметът по дефиниция решава общи за населеното място проблеми, докато депутатът решава проблеми, общи за съответната социална група. В Банишора има повече от една социална група. Предпочитанията на хората биха се разпиляли до степен на втори тур да отидат само ГЕРБ и БСП, точно както става в момента с президетнските избори.

А да напомня казаното по-горе: в листите на ГЕРБ и БСП този път има по един (1) човек, не по 15. Та къде, по дяволите, го видяхте този мажоритарен избор? Избор между един и един избор ли е?

Независимо от добрите ви намерения, не правете тази грешка. Наистина имаме нужда от промяна, но "мажоритарната" система в този и вид е промяна към по-лошо.

Вярно е, че има държави, в които тя работи. Но това са държави с традиционен ДВУПОЛЮСЕН модел. Във Великобритания ако не са торите, ще са вигите; в САЩ ако не са демократите, ще са републиканците. Когато партиите са само две, тогава няма значение дали по-голямата ще има 51% или 99% от местата в парламента. Така или иначе тя ще си състави правителството сама. Но у нас, където няма партия, която да се ползва с подкрепата на над половината население, мажоритарната система ще доведе до сериозно изкривяване - ГЕРБ с 30% от гласовете ще има около 85% от местата в парламента.

Това е сигурно - не се опитвайте да си го докажете на принципа на пробата и грешката, защото грешката ще е окончателна, без право на обжалване. Не всяка промяна е за добро. Референдумът ще е с голяма избирателна активност и решението ще стане закон без оглед на мнението на парламента след това. Предишните референдуми не събраха нужния брой гласоподаватели, затова после парламента можеше да реши друго, но не разчитайте по навик, че и резултатът от този няма да е задължителен. А втори референдум за поправка на грешното решение няма да има. Нямаше във Великобритания за Брекзит, няма да има и тук за мажоритарната система - изберете ли я, край, точка.