Толкова често се ругае конституцията и се отправят призиви за свикване на ВНС, че трябва да бъдем благодарни на Слави Трифонов с неговия въпросник за референдум. Шестте му въпроса са от конституционен характер и при тяхното обсъждане се дават достатъчно поводи да говорим по целия текст на конституцията. Това ще бъде проверка за годността ни да формулираме по нов начин обществения договор. Годни ли сме или не за пряка демокрация? И да не щем, ще разберем какъв ни е проблемът.

Гаранция няма. Може и нищо да не ни просветне. 

И така. Силно съкратено - по въпросите.

1. Мажоритарната избирателна система на първо място изисква създаване на изборна география. Трябва да се очертаят 120 избирателни района с приблизително еднакъв брой избиратели. Веднага се разбира, че областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Русе, Велико Търново, Габрово ще имат толкова мандати, колкото и София. Тъй като депутатите ще се избират с 50 на сто плюс един глас, при нечудновата изборна география, те ще се избират от градовете. Народното събрание ще бъде парламент на градовете. За да се създаде някакво равновесие, би следвало да се създаде такава изборна география, която да дели градовете и селата в отделни едномандатни райони. Това пък ще оскъпи организацията и провеждането на изборите и ще доведе до драматично разделение в участието на градовете и селата във властта. 

От друга страна, живеещите в чужбина български граждани също ще гласуват на парламентарни избори. Около 15-17 мандата (при 120 мандата) ще бъдат техни. Те ще са длъжни да защитават интересите на своите избиратели. При пропорционалната система това задължение е силно смекчено. Кое и как ще защитават? Ако е уреждането на училища, читалища и църкви, това е от компетенцията на изпълнителната власт. Ако е по други въпроси, то възниква проблем - българският парламент защо се намесва във вътрешните работи на чужди държави. Значи избраните от живеещите в чужбина по презумпция няма да се занимават с непосредствените интереси на своите избиратели. Разбира се, че има достатъчно друга работа - развитието на самата държава, чуждият опит, международните парламентарни контакти, контактите с българската държава на живеещите в чужбина и пр.

Чистата мажоритарна система, както се предлага, е в услуга на големите партии. Големи традиционно или "приливно" (НДСВ). Рядко избирателят е фен на определен кандидат за депутат, политическите фенове са партийно боядисани. Според мен, трябва да се работи по смесен вариант - мажоритарен и пропорционален. Не съм за чисто мажоритарна система.

2. За броя на депутатите. Съмнително е, че 120 депутати ще бъдат по-ефективни. Напротив. Купеният вот ще стане сериозен бизнес. Кворум ще се осигурява от 61 присъстващи в залата. Неимоверно ще нарасне властта на един депутат. Големите корпорации значително по-лесно ще си осигуряват лоби. Формите на нелоялна зависимост на представителите на изпълнителната власт от един или неколцина депутати ще намерят нови простори за развитие. 

Освен това тези 120 депутати ще трябва да приемат същия обем нормативни документи, както и 240 души. Следователно силно ще нарасне помощният персонал в Народното събрание. Назначените експерти в него ще станат нова властова група, с която ни предстои да се сблъскаме. Има да върви размахване на карти по клекшоповете, поне ще се забавляваме. Съмнявам се, че намаляването на броя на депутатите е за добро.

3. Задължителният вот изисква преди това да се разгледа Законът за българското гражданство. Пълнолетие са добили български граждани, живеещи в чужбина, които не знаят български език. Това влече след себе си серия от проблеми. За кого ще гласува, като не знае езика? Какъв български гражданин е, като не знае български? Законът за българското гражданство трябва да се преразгледа независимо от този референдум. Не съм решил как ще гласувам, ако този въпрос бъде поставен.

4. За гласуването по електронен път избирателят вече се произнесе. Подкрепям това предложение.

5. Партиите се субсидират от държавата, за да не търсят пари от фирмите, с което поемат различни ангажименти. И сега го правят. По хиляда лева да им дават на глас, при тази прокуратура, полиция и съд, пак ще го правят. Но без съмнение субсидиите на партиите трябва да се намалят. Предложението обаче за един лев не е убедително. Според мен, първо трябва да се вдигне летвата на субсидираните партии. Не достигналите един процент на изборите, а три процента. Ще оцелеят партии, които имат реален шанс за парламентарно присъствие. После, изчислението на субсидията да се извършва на основата на реални разходи за политическа работа - издръжка на офис (офиси), помощен персонал, агитационна дейност, участие в избори. Изброяват се условията за пълноценното участие в политическия процес. Това ще позволи да се осмисли и оцени един минимален набор от политически дейности и материалните условия за тях. При достатъчна прозрачност за разходите на партиите, публиката ще има нова база за оценка на тяхната дейност. 

Възниква проблемът за таксите на медиите по време на избори. В обществените медии въпросът май е решен. При частните медии трябва да се търси решение, но нямам мнение как да стане.

6. Изцяло подкрепям директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Правил съм такова предложение при обсъждане на действащата конституция, само че в разширен вариант - по същия начин да се избират прокурорите и съдебните заседатели.