"ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС"   - така у нас хората, които искат да оправдаят това събитие, наричат насилствената смяна на рождените имена на българските турци през 1984-85 г. Онези пък, които искат да го осъдят, добавят, че това събитие е престъпление, поради което да се свързва с нашето Възраждане е цинизъм - и подчертават кавичките в названието му. Във всеки случай, то се нарежда сред проявите на държавен терор от тоталитарната власт: смазването на опозицията, македонизацията на пиринския край (над сто убити), кооперирането на село (стотици убити, хиляди малтретирани и изселени).

Такива опити с българите-мюсюлмани се правят още от 1912 г.; те се оказват частично успешни, но упорито се подновяват, като мине време и неуспехът се позабрави (например през 30-те години). В средата на 60-те години управниците заставиха много цигани-мюсюлмани да се прекръстят с християнски имена. Но в много селища циганите не бяха засегнати от това "мероприятие".

През зимата на 1971-72 г. управниците заставиха и българомохамеданите да приемат християнски имена. Някои села се опитаха да протестират и против тях управниците хвърлиха войници. Десетина души бяха убити, десетки - затворени, стотици - интернирани.

През есента на 1984 - зимата на 1985 г. по нареждане на управляващото Политбюро на Българската комунистическа партия бяха сменени имената на всички български турци. Смяната се извършваше със систематически насилия. Селото например осъмва обградено от редовни войници и отряди доброволци, събрани от местните организации на Комунистическата партия. От къща на къща тръгват въоръжени групи, вземат старите и дават нови паспорти; измъкват стари носии и книги на турски език и ги изгарят на клада; бият протестиращите.

И досега няма официални данни за броя на убитите, но вероятно са между 10 и 15 души.

Тогавашните официални съобщения бяха, че това население доброволно си сменя имената, защото изведнъж било "осъзнало", че етническият му произход всъщност бил не турски, а български: те се били "възраждали" като българи.

Може да има нещо вярно в това, че са били българи, но това са неща без значение: важна е самоидентификацията на човека.

Пет години след това насилие, около 300 хиляди български турци  емигрираха в Турция. Комунистическите властници ги пуснаха,  като им издаваха паспорти за "екскурзия в чужбина".

Част от тези "екскурзианти" се върнаха обратно след 10 ноември.

Сега, когато границите са отворени, всеки може да живее, където пожелае.