Вчера отскочих до Монтана.

Вчера отскочих до Монтана. Микробус, натам и насам по пет-шест души, познати гледки, натъртен задник. Две "кифли" около двайсетте се оказаха американки, хубаво момиче пише на лаптопа си. Неколцина ползващи микробуса като маршрутка. Настроение - безразлично.

Разговори с десетина пенсионери. Разкази за случаи на корупция и злоупотреба с власт. Не съм проверявал нищо, така че не мога да кажа какво съм чул. 

Ще споделя потвърждаващо се общо впечатление. Северо-западна България е феодализирана от местни управници и яки "бизнесмени". Те са заинтересовани да прогонят кадърните и предприемчивите - земеделската земя става тяхна, в добрия случай чрез рента; обработката й при сегашната технология изисква неколцина за селско землище; инициативните, умните, знаещи правата си, са преследвани чрез данъчни, банки, ЕРД, мутри, цигански банди и пр. Циганите са електорален и боен ресурс. Преследването на неудобните продължава докато не бъдат прогонени. Пример: семейство, което има бизнес идея с европроект, са ограбвани пет-шест пъти, а роднините им са преследвани да платят "неплатен ток" при положение, че до къщата им няма жици.

Идеята за дребната собственост е противна и преследвана. 

Между онези, за които гласуваме - добри, лоши (те са наша отговорност), и реалната власт върху всекидневието на българския гражданин, съществува душеща възглавница от местни "властници" - овластени, забогатели или двете едновременно...

Заедно с това - забравете за израза "свободни парламентарни избори" или "свободни избори за кмет" . Купени са - май, до един. Тъй като нямам никакво доверие на Главния прокурор и Конституционния съд, единственото, което мога да направя е да напиша есе на тема "Фейсбук като израз на гражданска субкултура". Не съм сигурен дали удавен от безразличие, няма да си остана само със заглавието на темата в том 56 от събраните ми непубликувани съчинения.