Евгени Петров

Нещо леко лично. Гледам тази сутрин Веско Ешкенази по BG on Air, който на въпрос на водещите как му изглежда България, отговори: "Всеки път, когато се върна я намирам все по-добре и по-добре и по-добре. А хората все по-унили, все по-тъжни и все по-мрачни" (по смисъл).

Великолепно и отчайващо.

Тези, които ме познават отлично знаят моите позиции - не на всеизпепеляващото хейтърство, омраза, личностно и партийно противопоставяне, крайностите и истерията...

Като журналист и в медията, която списвам, Вевести.бг, се старая да спазвам тази линия, която ми довлече куп зли обвинения и ругатни предимно от тъмносиния болшевизъм, който дори не може да си представи, колко близо е по начин на мислене до тъмночервения. Когато застанеш по средата, за тези от ляво винаги изглеждаш в дясно и обратното. Само да кажа, че вече много от големите медии по света поставят въпроса за негативизма, който масово се лее от т.нар. средства за масова комуникация и се питат къде е границата.

Ние като медии носим огромна отговорност за моралното здраве на обществото, но усърдно допринасяме за неговото деградиране. 

Но доколкото медиите в крайна сметка са посредник между властта (и опозицията) и обществото, другата "половина" от вината е у политиците - арогантни, самовлюбени, недосегаеми, безскрупулни...онези, които снощи в един коментар нарекох "изпълзяващите наглеци". 

Сега прибавям към тях и тези, които им пригласят.