Единият от тримата българи (на снимката - в средата, отляво е Димитров, отдясно Попов), подсъдими по лайпцигския процес, роден през 1897, неизвестно кога и къде е починал.

Деец на българското и международното комунистическо движение. Роден в град Гевгели, днес в Република Македония. Участва в бунта на българския крайцер “Надежда” (1918) и в подготовката на Септемврийското въстание (1923). Заради конспиративна дейност бяга двукратно в Югославия. Замесен в подготовка и реализация на поредица атентати, свързани с ВМРО.

От 1926 в емиграция в СССР. Член на Политбюро на ЦК на БКП от 1930. През март 1933 е арестуван в Берлин и е един от тримата българи, съдени и оправдани на Лайпцигския процес. От 1934 отново в Москва. Арестуван през 1938 и унищожен в сталинския ГУЛАГ.

В българските справочници от времето на комунизма се развива следната версия. Арест и пребиваване в ГУЛАГ не се споменават. През 1936-1941 Танев бил изпратен на “ръководна работа” в Тувимската автономна република. През юли 1941 заминал като доброволец в специалните части на Съветската армия, действащи в германския тил. Пак същата година бил спуснат с парашут в района на Солун, Гърция. Загинал в престрелка с немски войници при село Евангелистрия, Солунско.

-----------------------------------------------------------------------
Библ. Енциклопедия България, София 1978; Попов Б., От процеса в Лайпциг до лагерите в Сибир, София 1990.