Васил Павлов Станилов е роден на 14 януари 1933 г. във Варна. Писател и публицист. Журналист.
Завършил е военно училище през 1952 г. и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1958 г.
Бил е редактор в "Предавания за чужбина" на Радио София (за Гърция), "Стършел" /1961-1967/, Радио София /1967-1969/, ФОРЕК /1971-1972/, в. "Знаме на мира" /1982-1984/, "Софийски вести" /1990/, специален кореспондент на в. "Свободен народ" /1990-1991/.
Работил е и като драматург на Музикалния театър, 1973-1986; директор на Държавния театър - Шумен.
Главен редактор на вестник "Анти" от 1991 г. и директор на издателска къща "Иван Вазов".

Автор на осем книги ("Българският Колумб", "Светът, обърнат наопаки", "Сега е друго", "Фалшиви бисери", "Татковата баница", "Философия на случайностите", "Колективни халюцинации", "В своята леха"), пиеси, сценарии, либрета.
Носител на орден "Кирил и Методий" - I степен.
Обявената от него гладна стачка против член първи на Конституцията беше елемент от обществения натиск върху властите.
Женен, с дъщеря.
Ползва руски, гръцки и френски език.