Васил Стоянов Гоцев е роден на 21 юли 1929 г. в София. Завършва  право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", 1951. 

1953-1961 - адвокат в гр. Перник и София (1961).

1973 - адвокат, доцент по гражданско право в СУ "Св. Климент Охридски" (1986); юридически съветник на правосъдния министър Ярослав Радев.  Съветник по гражданско законодателство в Съвета по законодателството (1987-1989).

Член на Демократическата партия след нейното възстановяване след 10 ноември 1989 г. ДП е сред съставящите коалицията Народен съюз партии. Един от експертите на СДС на Кръглата маса.

1990-1997  - депутат в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание с листата на СДС. Заместник-председател на Интерпарламентарния съюз и ръководител на българската интерпарламентарна делегация (1992-1994). Член на българската делегация в Парламентарната асамблея в Съвета на Европа (1992-1997).

Заместник-председател на СДС през 1992 г. 

1996 г. - един от седемте заместник-председатели на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ в качеството си на член на парламентарната група на България в Съвета на Европа. 

От 1997 г. Васил Гоцев е министър на правосъдието и европейската интеграция от квотата, полагаща се на Народен съюз, в правителството на ОДС начело с Иван Костов.

През 1998 г. в независимия печат се появиха статии, в които се обръща внимание на прекаления прагматизъм в кариерата на Васил Гоцев. Изтъква се, че той е успял да стане юридически съветник на омразния дори на комунистите правосъден министър Ярослав Радев, веднага след това да стане направо доцент, а след 1989 г. е бил първият, който е обвинявал Радев във всевъзможни грехове.

През  декември 1999 г. е освободен от поста министър на правосъдието по предложение на Костов за структурни и персонални промени в правителството.

Връща се като депутат в 38-то народно събрание в ПГ на СДС, където оглавява новосъздадената парламентарна комисия по евроинтеграция. Избран е и в правната комисия.

Заместник-председател на Съвета по европейски въпроси към Народното събрание (2000).

Арбитър в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.

Член на Националния изпълнителен съвет /НИС/ на СДС до 11-ата национална конференция на партията на 26 февруари 2000 г.

Избран за съдия в Конституционния съд от Народното събрание (2000). Остава на този пост до 2009 г.

Автор на монографии и публикации в периодичния печат по гражданското материално и процесуално право.

Женен, с едно дете. Владее френски и ползва италиански и немски.

Починал на 20 ноември 2018 г.